Читать «Борсови игри» онлайн - страница 45

Полицията дойде по обед. Разговаряха половин час с Хамилтън. След това той ме извика в залата за конференции, където ме чакаха двама мъже. По-едрият се представи като детектив инспектор Пауел. Беше с масивна фигура, между трийсетте и четиридесетте, с евтин двуреден разкопчан костюм и крещяща вратовръзка. Движенията му бяха бързи и плавни, беше изтъкан целия от мускули. Изглеждаше човек на действието и явно се чувстваше неловко в изтънчената атмосфера на залата за конференции в „Де Джонг“. Неговият колега, полицай Джоунс, се беше свил на втори план, с готов молив да стенографира.

— Мистър Маккензи твърди, че вие сте били последният човек, видял снощи мис Деби жива — започна Пауел. Говореше с равен лондонски акцент и тон, който превръщаше и най-невинното твърдение в сериозно обвинение. Излъчваше нетърпение.

— Да. Снощи излязохме да се почерпим. — Разказах им всичко за изминалата нощ. Полицаят трескаво стенографираше. Въпросите станаха още по-настойчиви, когато стигнахме до мъжа, оскърбил Деби и после изчезнал в дъжда. Справях се добре въпреки сграбчилата ме мъка и натиска на инспектора, описах им подробно външността му и казах, че съм готов да отделя време и за словесен портрет, ако се наложи. В този момент въпросите на инспектор Пауел смениха посоката си.

— Мистър Маккензи казва, че вие сте били най-близкият тук на мис Чейтър, вярно ли е?

— Да, мисля, че е вярно.

— Можете ли да кажете дали мис Чейтър е изглеждала потисната от известно време насам?

— Не, не съм забелязал подобно нещо.

— Никакви проблеми с приятелите си?

— Не ми е споменавала нищо такова.

— Някакви проблеми с работата?

Поколебах се.

— Не, не е имала.

— Абсолютно никакви? — Пауел ме изгледа изпитателно и твърдо. Беше доловил колебанието ми.

— Е, нещо беше поизнервена в последно време. — Разказах им за конфликта, който беше имала с Хамилтън, и за разговора ни в парка. — Но не чак до такава степен, че да извърши самоубийство.

— Много е трудно това да се установи точно — каза Пауел. — Може да ви прозвучи изненадващо, но много често има случаи, когато външно силни хора посягат на живота си заради нещо, което приятелите или близките им биха счели за безобидно.

— Не, вие не разбирате — запротестирах аз. — Тя никога не е изпадала в депресия. Винаги се радваше на живота. Беше изпълнена с жизнерадост.

Пауел не даде вид да е чул дори и половината от думите ми. Кимна на колегата си, който затвори бележника си, и после произнесе:

— Благодаря ви за съдействието, мистър Мъри. Нали ще бъдете на разположение, ако възникнат още въпроси?

Кимнах и двамата полицаи си тръгнаха.

Не знам как изкарах до края на работния ден. Към шест изключих машините и станах от бюрото.

Докато чаках асансьора, дойде и Хамилтън. Мълчахме неловко. Незначителните разговори с Хамилтън бяха повече от трудни и при нормални обстоятелства, а сега изобщо не бях в настроение да измисля нещо интересно.

След малко асансьорът дойде и двамата влязохме в кабината.

— Какво ще правиш сега, Пол? — запита ме Хамилтън.

— Нищо — повдигнах рамене аз. — Прибирам се у дома.