Читать «Борсови игри» онлайн - страница 210

— Нещо не е наред. Не знам точно какво, но има нещо, което Пайпър не иска да сподели.

— О, радвам се, че и ти мислиш така — рече тя с явно облекчение. — Напълно си прав, тук действително има нещо гнило. Те са абсолютно сигурни, че поглъщането ще се състои. Не знам откъде са получили тази информация, но се тревожа да не е незаконна. Предпочитам да нямам нищо общо с цялата сделка. Просто не знам какво да правя. Дали да се обадя на съответните органи? — Хамилтън не коментира. Тя продължи: — Кеш ще ме убие, ако разбере какво съм направила. Ами ако в края на краищата се окаже, че в сделката няма нищо нередно?

Хамилтън слушаше напрегнато всяка нейна дума.

— Не, ако бях на твое място, не бих докладвал никъде. Докато не си научила как точно са получили тази информация, ти не можеш да бъдеш обвинена в нищо.

— Сигурен ли си?

— Напълно.

— Добре тогава — изрече Кати със съмнение.

— Какво ще предприеме Кеш, ако не инвестирам?

— Ами в Щатите има още един инвеститор, който се колебае, но ако и той не се включи, ще хванем Майкъл Хол от „Уесекс Тръст“, за да изкопчим четиридесетте милиона.

Хамилтън присви очи. Майкъл Хол беше широко известен в Сити като „Комарджията“. Често публикуваха статии за него — и то с портрета му — възхваляващи уменията му да купува и продава в най-подходящия момент. Хамилтън отказваше да дава интервюта и обикновено плюеше Хол като търсач на евтина популярност, но всъщност истината беше, че му завиждаше за репутацията. И ако „Микс и Мач“ действително се окажеше златна възможност, за него щеше да е ужасно, ако Хол, а не той, поеме сделката.

— Има една малка подробност, която не мога да проумея — каза той. — Защо ще му е на Пайпър да ангажира мен в този случай, след като разполага с такива възможности?

— О, той не искаше — възкликна Кати. — Кеш настоя. Всъщност аз мисля, че именно той е човекът, който стои зад цялата работа. Той гледа на това като на начин да направи големи печалби, използвайки ключовите си клиенти. Мисля, че е притеснен, защото се страхува, че ако Пол напусне, той може да те изгуби като клиент. И затова се старае толкова.

— Разбирам.

— Така че да кажа ли на Кеш, че сделката не те вълнува?

— Да — каза той и затвори.

„Проклятие“ — изругах аз наум. Кати бе свършила превъзходно задачата си, но, изглежда, Хамилтън не искаше да захапе.

Роб се домъкна до бюрото му.

— Ще се захващаме ли с тия „Микс и Мач“?

Хамилтън се отпусна на стола, замислено потърка брадата си и каза:

— Това момиче говори прекалено много.

— Мисля, че е изплашена — казах аз. — Добре че се отказахме от сделката.

— Не мисля да се отказвам — заяви Хамилтън. — Вярвам й. Мисля, че Кеш знае нещо и като кани любимите си клиенти на такава сигурна сделка, със сигурност знае какво прави. Проклет да съм, ако оставя оная примадона Хол да грабне сделката изпод носа ми.

— Значи какво ще правим? — запита Роб.

— Влизаме.

— Страхотно!

Хамилтън позвъни на Кеш и когато той се обади, го запита:

— Кати някъде около теб ли е?

— Не, няма я — отвърна Кеш.

— Виж, трябва да внимаваш много с нея. Току-що говорихме и мисля, че тя е… — Той затърси точната дума. — … притеснена за сделката. Само за да съм спокоен, я ми подшушни дали има нещо незаконно в тази сделка, или в начина, по който си получил информацията за нея?