Читать «Борсови игри» онлайн - страница 211

— Хамилтън, ти ме обиждаш — запротестира бурно Кеш. — Тая сделка е сто процента законна, имаш думата ми.

Хамилтън не му повярва, разбира се, но искаше да се подсигури, в случай че нещата се издънеха.

— Добре. Влизам с двадесет милиона. Изпрати ми документите с куриер, за да ги подпиша. И по някакъв начин я разкарай от сделката. — Той затвори телефона, обърна се към мен и се усмихна. — Работите се нареждат. Знаех си, че ще се наредят.

Върнах се на бюрото си и се обадих на Кати.

— Браво. Беше възхитителна!

— Мислиш, че той наистина ще се включи?

— Определено.

— Утре заминавам за четири дни в Ню Йорк — каза тя. — Трябва да затвърдя връзките ни с някои клиенти, с които се свързахме с Кеш миналия месец. Дръж ме в течение какво става. Кеш ще ти каже къде точно да ме откриеш.

— Не се тревожи — казах аз. Нещо неспокойно се размърда в душата ми. — Кати?

— Да?

— Пази се от Вайгел.

— Защо?

— Просто се пази. Той е опасен. Няма да понеса, ако нещо стане с теб.

— Не се тревожи. Изобщо нямам намерение да му се мяркам пред очите. А и освен това няма никаква причина да се интересува от мен.

— Дано да си права — казах аз. Изобщо не бях убеден в това.

Същия ден следобед документите бяха уредени и Хамилтън с подписа си разреши прехвърлянето на двайсет милиона долара по сметката на новото ПССП. „Финикс Просперити“ също подписаха този следобед и също прехвърлиха двайсет милиона в сметката. Кеш каза, че Джак Салмън напирал да започва и бил бесен, че шефът му не му позволил. Пайпър подписа съглашението за вноската, но забави прехвърлянето на своята вноска от двайсет милиона по сметката на ПССП.

И така, в рамките на двайсет и четири часа ПССП вече съществуваше и разполагаше с фондове, възлизащи на четиридесет милиона.

Следващите два дни ми беше много трудно да се концентрирам, дори да имитирам концентрация върху работата си. Хамилтън, разбира се, беше хладнокръвен както винаги и само веднъж провери дали цените на „Микс и Мач“ не падат.

Веднага щом Дени, като попечител на ПССП, потвърди, че фондовете вече са по местата си, започнах да действам. Нямах много време на разположение. Наложи ми се да изчакам кратката почивка от четвърт час, която Хамилтън си позволяваше, за да си купи сандвич. Повечето колеги също бяха на обяд, макар че Стюарт, заместникът на Деби, си стоеше на бюрото, прелиствайки някаква пазарна сводка за облигациите. Вероятно щеше да чуе всичко, което се канех да направя. Перспективата не беше от най-радостните.

Първо се обадих на Дени. При включен магнитофон продадох на ПССП позицията на „Тремънт Капитал“, държана от „Де Джонг“ и възлизаща на 20 милиона долара. После продадох по номинал двайсетмилионния дял на „Де Джонг“ в ПССП обратно на „Де Джонг“. Това ми отне само минута. Стюарт ми хвърли един бърз поглед и после отново се задълбочи в сводките си. Не беше успял да чуе какво точно правя.