Читать «Борсови игри» онлайн - страница 212

После измъкнах два комплекта квитанции за търгове и описах в подробности сделките, които току-що бях извършил. Когато квитанциите се обработеха, те щяха да осигурят прехвърлянето на облигациите на „Тремънт Капитал“ от Кеш, където бяха държани под опека за „Де Джонг“, към попечителя на ПССП, фирмата „Баркли“. По същия начин сертификатите за акциите от ПССП, които „Де Джонг“ току-що беше получил от „Дени Кларк“, щяха да отидат обратно там чрез пратеник. Но което беше още по-важно, банката на „Де Джонг“ щеше да бъде инструктирана да очаква плащане от 40 милиона долара от страна на ПССП.

Погледнах часовника. Един и четвърт. Време за един сандвич.

Докато чаках на опашката в малкото кафе, прекарах всичко още веднъж през ума си. Чистият резултат от цялото това жонгльорство беше, че „Де Джонг“ си бе получила обратно двайсетте милиона, които беше изплатила за фалшивите облигации на „Тремънт Капитал“. ПССП сега се състоеше от активи на стойност двайсет милиона под формата на облигации на „Тремънт Капитал“, вложени в двайсет милиона дялов капитал, всичкият под контрола на „Финикс Просперити“. След като единственият актив на „Тремънт Капитал“ беше нейната инвестиция във „Финикс Просперити“, или „Машината за пари на Чичо Сам“, „Финикс Просперити“ току-що беше изкупила собствените си акции. В крайна сметка целият този привиден хаос се свеждаше до това, че двайсетте милиона, които „Де Джонг“ непреднамерено бяха инвестирали във „Финикс Просперити“ посредством „Тремънт Капитал“, в крайна сметка се бяха завърнали в „Де Джонг“. Всичко изпипано до конец.

Същия ден Хамилтън, Роб и аз трябваше да посетим кантората на Дени, веднага след обяд. Дени беше обещал да събере комисия по посрещането на Хамилтън. Очаквах с нетърпение да стана свидетел на представлението.

Бях доволен от себе си. Бях надвил Хамилтън в собствената му стихия. Не можех да върна Деби към живот, но поне нейният убиец щеше да си получи заслуженото от правосъдието. „Де Джонг“ щяха да си получат парите обратно, а аз щях да избегна обвинението в убийство. Както и да го погледнеше човек, резултатът беше добър.

Върнах се на бюрото си, стиснал в една ръка сандвич, а в другата чаша кафе. Кафето от закусвалнята беше много по-добро от боклука, който се процеждаше от автомата в коридора. Стюарт също беше изчезнал някъде за сандвич. Единствените двама души в залата бяха Хамилтън, който беше заровил глава в някакви документи, и Роб, който дъвчеше сандвича си, надвесен над броя на „Файненшъл Таймс“.

Седнах на стола и протегнах ръка към квитанциите.

Нямаше ги.

Трескаво разрових документите по бюрото си. Прегледах и купчината с проспекти. Да не ги бях отнесъл горе в администрацията? Не. Да съм ги пъхнал в куфарчето си? Бях сигурен, че не съм, но въпреки това проверих и там. Нямаше ги.

Спомнях си добре какво бях направил с тях. Бях ги оставил отворени върху бюрото. А сега ги нямаше.

Сърцето ми заби бързо. Поех си дълбоко дъх и вдигнах глава.

Хамилтън беше застанал зад мен. Държеше квитанциите пред себе си.