Читать «Борсови игри» онлайн - страница 209

Качихме се в залата и всеки седна на бюрото си. Позвъних на Кеш.

— Пайпър направи голяма роля, а? — възкликна той.

— И аз си помислих същото, но не и Хамилтън.

— Няма ли да подпише?

— Едва ли, ако сегашното му настроение се запази — отвърнах аз.

— Какво не е наред?

— В началото всичко тръгна добре — казах аз. — Не можа да устои на изкушението да направи хубав удар. Но не вярва на Пайпър, а също и на теб. Сигурен е, че имате нещо наум, но не знае точно какво. И не мисля, че е готов да рискува реални пари, за да открие какво точно криете.

— Проклятие — изруга Кеш. — Слушай, сигурен съм, че ще успея да го уговоря.

— Няма да стане. Страхувам се, че Хамилтън е подозрителен към теб в почти всички случаи. По този начин само ще задълбочиш страховете му по сделката.

— Добре, ако опитаме още един разговор с Пайпър? Или ти да го уговориш?

— Втори път няма да се разправя с Пайпър. А ако аз почна да го увещавам, тогава ще стане съвсем подозрително. Ще си помисли, че съм се побъркал.

И двамата замълчахме. Мислехме усилено.

— Как мина сделката с „Финикс Просперити“? — запитах аз.

— На Джак Салмън идеята му се понрави — каза Кеш. — Но трябвало да я обмисли. Тоест, да я съгласува с Хамилтън.

— А ние всички знаем какво ще му каже в това състояние, в което се намира сега. Обади ми се, ако ти хрумне нещо — казах аз и затворих телефона.

Ядосвах се. Бяхме толкова близо до осъществяването на плана си, но по всичко личеше, че нищо няма да стане само заради подозренията на Хамилтън, възникнали в последния етап на сделката.

Седях си така и умувах, когато телефонът пред мен замига.

— Имам една идея. — Беше Кати.

Сърцето ми заби бързо.

— Казвай.

— Хамилтън може да не повярва на Кеш или на Пайпър, или дори и на теб, но на мен ще се довери.

— Искаш да кажеш, ако му кажеш да инвестира ли? — запитах със съмнение аз.

— Не. Ако му кажа да не инвестира. — Тя ми обясни в какво се състои идеята й. Звучеше наистина убедително.

Кати позвъни точно в три и половина. Бяхме си уговорили часа с нея, защото точно в този момент трябваше да разговарям с Хамилтън и се надявах, че ще ме остави да слушам разговора им. И разбира се, веднага щом разбра за какво иска да разговаря с него Кати, той ми махна да вдигна резервната слушалка.

Чух ясния глас на Кати. Този път звучеше малко колебливо.

— Кеш много настоява да разбера дали си се решил за консорциума. — Тя съумя да го каже някак неохотно, сякаш наистина не искаше да чуе отговора му.

— Мисля, че няма да стане — каза Хамилтън.

— Ами… — проточи Кати. — Ще му кажа. Много ще се разочарова.

— Да се разочарова.

Хамилтън тъкмо се канеше да затвори телефона, когато Кати изтърси:

— Мога ли да ти задам един въпрос? — Гласът й звучеше доста нервно.

— Да, какво има?

— Защо не искаш да се включиш?

Хамилтън направи пауза, после реши, че няма голям риск, ако й каже истината.