Читать «Борсови игри» онлайн - страница 208

Пайпър беше самото въплъщение на мощ и чар, докато протягаше ръка на Хамилтън. Хамилтън изведнъж се бе озовал в ролята на педантичен мърморко, а това определено не му харесваше. Той се изправи, стисна бързо ръката на Пайпър, после се обърна към масата с купчината документи.

— Хайде да ги поразгледаме.

Кеш също се извини и отведе Кати, после напусна и Роб. Останахме Дени, Фелисити, Хамилтън и аз. Фелисити не бе имала време да състави изчерпателно съглашение. Беше свършила общо взето добра работа, но имаше още много за доизкусуряване. Бяхме се разбрали предварително, че ако Хамилтън открие някой пропуск, Дени трябва да приеме аргументите му. Не можехме да си позволим да губим часове върху юридически тънкости, които в крайна сметка бяха несъществени. Хамилтън направи няколко възражения по текста, които Дени след кратък спор прие, без повече да се задълбочава върху тях. След два часа разполагахме с документ, с който всички бяха съгласни. На Хамилтън му оставаше само да го подпише, ако, разбира се, се съгласеше да се включи в консорциума.

В таксито обратно до офиса ни Хамилтън не пророни и дума. Само гледаше рязката смяна на цветовете при движението на превозните средства покрай нас. След пет минути промърмори нещо неразбрано.

— Прощавай, не чух какво каза — обадих се аз.

— Не ми харесва — каза той.

Размислих върху думите му за миг.

— Какво точно не ти харесва?

— Прекалено лесно е, за да бъде всичко наред. А и Пайпър излъга за начина, по който е научил за сделката. Не знам каква му е играта, но нещо крие.

Това ме разтревожи. Според мен Пайпър се беше справил великолепно. Но не бе успял да заблуди Хамилтън. Не исках да изглеждам твърде настойчив, но пък, от друга страна, страшно ми се искаше Хамилтън да захапе въдицата.

— Какво може да направи реално той? — запитах аз.

— Документацията е желязна. — И наистина беше така. Пайпър или който и да е друг не можеше да направи нищо с ПССП без предварителната благословия от страна на „Де Джонг“. „Де Джонг“ имаше правото на вето върху трансфер от всякакъв род на активите.

— Не знам — изръмжа Хамилтън и разтърка брадата си. — Не мога да проумея какво цели. От гледна точка на кредитите тук евентуалната загуба дори и при най-лошия случай няма да е кой знае каква, нали?

— Така е — отвърнах аз, издържайки на погледа му.

— Разбира се, човек никога не може да бъде сигурен какво крият във всяка компания, но на мен ми изглежда, че с дълг, търгуван по двайсет цента за долар, фалитът би бил добър изход; така или иначе, дългът ще се изтъргува на по-висока цена.

Хамилтън ме изгледа и се усмихна, както ми се стори, с искрено възхищение.

— Радвам се, че работиш с мен върху тази сделка. Хубаво е човек да има на кого да се опре. — Изненадата, изписала се върху лицето ми след тази безпрецедентна демонстрация на приятелски чувства, сигурно трябва да е била огромна, защото той засрамено извърна глава към прозореца. — Съжалявам искрено, че не можем повече да работим заедно.

Само за секунда изпитах неимоверен прилив на гордост от думите му. Но само за секунда. Тихомълком се усмихнах на иронията на ситуацията. Хамилтън можеше и да ме мисли за единствения човек, на когото може да се довери; но аз много скоро щях да му покажа каква огромна грешка прави.