Читать «Борсови игри» онлайн - страница 192

Кеш отпи от бирата си.

— Правех добър бизнес с Джак Салмън. Беше готов по цял ден да продава и купува облигации, като прави печалба всеки път, когато успее да се добере до една осма от пункта, и да се навира между големите шамари, когато оплеска нещата. Мечтата на всеки агент по продажбите. Големи комисиони. Но изведнъж нещата се промениха. Той не спря да работи, така че пак бях щастлив, но започна да прави пари. Захвана се с големи и много рискови търговии. Нали ги знаеш — макулатура, вторични аренди, ипотечно обезпечени облигации, реверсирани ценни книжа с променливи лихви, всякакви сложнотии. Някъде хлътваше много дълбоко, но определено печелеше повече, отколкото губеше.

— Малко странно ми изглежда, че тъкмо Джак Салмън ще почне да прави пари от тия неща — вметнах аз.

— Наистина изглежда странно — съгласи се Кеш. — Но не той беше авторът. Някой друг вземаше вместо него отговорните решения. Разбира се, той се преструваше, че държи картите в ръцете си, и аз му пригласях, но всеки път се уверявах, че прибягва до помощта на телефона, преди да купи облигациите ми.

— Съвсем вярно — потвърдих и аз. Разказах на Кеш как бях станал свидетел на случая, когато Джак се беше консултирал с някого по телефона, преди да закупи „Феъруей“.

Замълчахме за малко.

— Знаех си, че Дик е опасно копеле, но да стигне чак дотам… — поклати глава Кеш.

— Познавал си го още от дете, така ли?

Кеш въздъхна.

— Да, така е. Всъщност не бяхме чак толкова близки. Мисля, че нямах популярността му. Той взе да се нарича Дик доста по-късно. Приличаше на чукан и имаше съответното поведение. Другите момчета много го тормозеха, докато… — Кеш спря.

— Докато? — подсказах аз.

— Докато един ден се захвана да продава наркотици. Свърза се с две грамадни горили и доставяше дрога на всички момчета от нашата улица. О, Рики никога не се хващаше да продава стоката собственоръчно. Беше прекалено хитър, за да го направи. Но се криеше зад марионетките си. Спомням си, имаше едно момче, което се писа тарикат да се вмъкне в територията на Рики. Свърши с нож в бъбреците. Всички знаеха, че го е направил някой от юнаците на Рики. Сигурен съм, че той им е заповядал да го свършат.

— Но ти още си му приятел.

— О, да. Имам предвид, че Рики е хитър. Бързо разбра, че няма голямо бъдеще като пласьор на наркотици в Бронкс. Така че постъпи в университета в Кълъмбия и после в бизнес училището в Харвард, след което получи чудесна работа в инвестиционното банково дело. Тук не се иска само да имаш ум. Трябва да се посветиш изцяло на работата.

— Казвах ти, че се гордея с помощта, която съм оказал на много момчета, като съм ги извел на Уолстрийт. Рики имаше най-голям успех от нас и в известен смисъл аз го боготворях. Разбира се, знаех, че се движи по пътя на най-малкото съпротивление, но нали всеки иска делото му да се увенчае с успех. Двамата направихме няколко много благи сделки, така че бих могъл да си затворя очите за дребните нередности. Но да убиеш Деби Чейтър и Грег Шофман? — Кеш поклати глава.

— Не знаем кой е убил Деби — казах аз. — По всичко изглежда, че ти не си, а Вайгел по това време е бил в Америка. Но полицията смята, че убиецът й е известен.