Читать «Борсови игри» онлайн - страница 190

— Права си — казах аз.

Кеш кимна.

— Така е. Трябва да се срещнеш с някое официално лице по случая. Или Де Джонг, или шефовете на Асоциацията. Аз ще те подкрепя.

Усмихнах се.

— Благодаря ти, Кеш. — И наистина му бях благодарен. След като се беше отървал невредим, за него не беше най-умното пак да вдига шум около аферата. Наистина много любезно от негова страна. — Утре сутринта ще позвъня в Асоциацията.

Отпих от бирата си.

— Интересно дали Джо се е усетил, че Деби е разбрала за участието му.

— Какво имаш предвид? — запита Кеш.

— Ами Деби е предупредила Боуен от „Блуумфийлд Уайс“, че става нещо странно. Ако Джо е подушил това, сигурно се е разтревожил не на шега.

— Мислиш, че би могъл да я убие ли?

Повдигнах рамене.

— Може би.

— Господи, като нищо може да го е свършил — рече Кеш. — Но аз не съм толкова сигурен, че Джо е действал абсолютно сам.

— Защо мислиш така?

— Ами защото все е трябвало да измъкне отнякъде тази информация. Имам предвид за германската компания, която се кани да погълне американската. Как би могъл борсов посредник по продажбите на облигации в Лондон да научи всичко това?

— Може би някой се е раздрънкал?

— Може би. А може би не.

Помислих за секунда.

— Ами Ъруин Пайпър? Той се е специализирал тъкмо в тоя сорт дейност, нали? Джо дали го е познавал?

— Взе ми думите от устата — каза Кеш. — Да, познаваше го. Не знам точно как са се запознали, но така или иначе бяха доста добри познати.

Потърках замислено брадичката си.

— Възможно е това да обяснява нещата. Но как да го разберем?

— Можем да открием нещо от квитанциите му по продажбите! — възкликна Кати. — Все трябва да се търкалят нейде. Утре ще хвърля едно око.

— Струва си да се опита — казах аз.

— Радвам се, че все стигнахме донякъде — каза Кати. — А сега има още нещо, за което бихме искали да си поговорим с теб, Кеш.

Стрелнах Кати с поглед. Бях готов да повярвам, че Кеш няма нищо общо с вътрешнофирмената информация, използвана в случая с „Джипсъм“, но не чак дотам, че да му се доверя и за по-сериозните неща.

— Пол, мисля, че трябва да му кажем — настоя тя. — Повярвай ми.

Поколебах се. Изкушавах се да се поддам на молбата й. На мен самия ми беше трудно да повярвам, че Кеш е мозъкът на операцията с „Тремънт“. Какво пък, по дяволите. Защо да не използвам удобния случай и да го атакувам директно? Седмици наред се бях мъчил да проуча нещата, без да вдигам никакъв шум. Търпението ми започваше да се изчерпва. Исках да знам всичко. Веднага.

— Добре — кимнах аз. — Ще пийнеш ли още едно, Кеш? Ще имаш нужда, защото те чакат доста новости.

Купих на Кеш още едно питие и му разказах почти всичко, което се бе случило от смъртта на Деби до днешния ден. За пръв път видях Кеш зяпнал и останал без думи. Челюстта му буквално увисна, докато го запознавах с подробностите една след друга. Свърших, изгледах го право в очите и попитах: