Читать «Борсови игри» онлайн - страница 194

Странно.

За миг ми хрумна дали да не се обадя в полицията. Но след последните ми сблъсъци със силите на реда не изпитвах особено въодушевление да го направя. А и освен това нямаше нищо за разследване.

Така че накрая реших да се захвана за работа.

Разговорът ми с хората на Асоциацията се оказа пълно разочарование. След логичните обяснения на Кати бях убеден, че щом са свалили обвиненията от Кеш за търговия с вътрешнофирмена информация, това автоматично би свалило и моите. Но Бериман дори и не искаше да чуе. Той призна, че наистина няма преки доказателства, уличаващи ме в престъпление, но каза също така, че още съм под разследване. Запитах го за уговорката си с Хамилтън, според която Асоциацията била обещала да прекрати разследването, ако „Де Джонг“ ме изхвърли. Той отказа да я коментира, като се ограничи само с думите, че споразуменията между мен и „Де Джонг“ са си чисто наша работа и не засягат Асоциацията. Намекна смътно за някакво „паралелно разследване“. Сигурно ставаше въпрос за оня тъпанар Пауел.

Ядосано затворих телефона. А бях разчитал на пълно оправдание. Какъв глупак съм бил! Бях ядосан, но не и съвсем изненадан, че Бериман не иска да признае уговорката ми с Хамилтън.

И въпреки това положението не беше чак толкова трагично. Бериман не разполагаше с нищо конкретно срещу мен и след време нещата щяха да се изчистят. Освен ако през това време не ме пипнеше Пауел.

Размишленията ми бяха прекъснати от телефона. Беше Кати. Бе успяла да прерови квитанциите от търгуванията, които Джо беше издал по позицията си с „Джипсъм“. Беше й отнело два часа, но след като ги бе разгледала хронологично, бе успяла да разбере как Джо бе изградил позицията си и какво беше направил с нея. Половината беше продадена по фиктивна сметка в една малка лихтенщайнска банка. Кати никога не бе чувала за нея, но Кеш я знаеше. Това било банката, която понякога използвал Пайпър за някои много специални сделки. Не можело да се доберат до него чрез нея; само Кеш, Джо и вероятно още двама или трима доверени оператори на пазара знаели за връзката. Щяло да бъде много трудно да се докаже със стопроцентова сигурност, че Пайпър бил закупил облигациите на „Джипсъм“, но на нас ни беше повече от ясно, че двамата с Джо са работили заедно.

Измъкнах лист хартия и започнах да си водя бързо бележки, и после да ги зачерквам. Чувствах, че съм много близо до разрешаването на загадката. „Тремънт Капитал“, хотелът „Таити“, „Джипсъм“, Пайпър, Джо, Вайгел и Кеш — всички заемаха местата си в схемата. И колкото повече размишлявах за тях, толкова по объркани и неясни ставаха връзките. А на хоризонта се беше появил и Роб. Роб, който бе заплашвал Деби, бе заплашвал и мен, а накрая и Кати. Импулсивен и непредсказуем. Но май не ставаше за убиец, нали?

Размишленията ми отново бяха прекъснати, този път от зумера на домофона. Погледнах през прозореца. Полицията отново ми гостуваше.

Отворих им вратата долу и застанах пред апартамента си. Този път бяха четирима: Пауел, Джоунс и двама униформени.