Читать «Борсови игри» онлайн - страница 191

— Е?

Трябваше му известно време, за да се посъвземе.

— Господи! — възкликна само той. И повтори: — Господи!

— Имаш ли нещо напротив да ти задам няколко въпроса? — попитах аз.

— Не, давай — произнесе той разсеяно. Още се мъчеше да осъзнае всичко, което му бях казал.

— Знаеше ли, че гаранцията на „Хоншу Банк“ за облигациите на „Тремънт Капитал“ никога не е съществувала?

— Не, не знаех — каза той. Изведнъж очите му блеснаха гневно. — Не мислиш, че съм замесен във всичко това, нали?

Реакцията му беше съвсем естествена, но способността му да извърта истината както си иска беше повече от легендарна. Не можех да бъда сигурен дали е искрен, или не.

— Просто ми мина през ума — обясних аз.

Само след секунда гневът му се стопи.

— Да, съвсем логично е — каза той. Замълча. — Виж, обрал си здраво луфта, пък и аз те обичам. — Видя как веждите ми тръгват нагоре при думите му и вдигна ръка. — Не, честно ти го казвам. Някои от клиентите ми са куку, има и някои умни, но теб специално те оценявам като най-умния. Не ти правя четки — в края на краищата ти не си ми най-едрият клиент, не е ли така?

Трябваше да се съглася с последните му думи.

— Така или иначе, искам да ти помогна с каквото мога. Нямам нищо общо с никоя от тия гадости. Знам, че не ми вярваш, но това сега няма значение. Мой и твой дълг е да разберем кой се крие зад всичко това. И докато не го направим, имаш пълното право да ме подозираш във всички смъртни грехове.

Усещах как съм само на крачка да му повярвам. Просто беше почти невъзможно да не го направя. Предложението му действително си струваше.

— Добре — казах аз. — Нека да започнем с емисията на облигациите на „Тремънт Капитал“.

Кеш се усмихна.

— Добре. Нека да помисля. Това беше една сделка изцяло на Вайгел. Той поддържаше връзка с емитента и беше единственият, който работи върху нея в Ню Йорк. Един ден ми се обади, описа сделката и ме попита дали мога да я пласирам. Спомням си думите му, че това трябва да стане много бързо.

— Как реши към кого да се обърнеш?

— Вайгел предложи да си опитам късмета с „Харцвайгер Банк“. „Де Джонг“ също изглеждаше съвсем логичен избор. Този сорт сделки са точно в ресора на Хамилтън. Доста усложнени, доста неясни и чудесен доход, ако си достатъчно умен, за да си го осигуриш. — Кимнах. Това наистина бяха любимите облигации на шефа ми. — В действителност само седмица преди това Хамилтън ме бе помолил да потърся някакви първокласни облигации с висок доход. Още сутринта пласирах всичко. Изобщо не намесих никой от бюрото по продажбите. Блага работа.

— И страшно удобно за Вайгел. Колкото по-малко клиенти и агенти по продажбите има замесени, толкова е по-малък шансът работата да се размирише.

Кеш въздъхна.

— Сигурно си прав.

— Сега, какво ще кажеш за „Финикс Просперити“? Знаеше ли, че тя е притежание на „Тремънт Капитал“?

— Не. Нямах никаква представа кой може да я притежава. Но там ставаше нещо много странно. И да ти кажа, всичко започна много скоро след като пласирахме „Тремънт Капитал“.