Читать «Борсови игри» онлайн - страница 189

Бях много загрижен за срещата с Кеш; той обаче не проявяваше такива признаци. Нахлу в бара и се насочи директно към мен, с протегната ръка и широка усмивка.

— Пол! Колко се радвам да те видя! Как си? — Издърпа си един стол. Кати го следваше на две крачки. Усмихна ми се дискретно, но много сладко, докато сядаше на масата. — Брей, страшен късмет си извадил. Кати ми разказа всичко за теб. Направо не мога да повярвам какво са ти причинили.

Открих, че въпреки предубеждението ми към него усмивката му започва да ми действа. Загрижеността му изглеждаше съвсем неподправена. Толкова беше хубаво да чуя, че има още един човек, който ми вярва. Внимавай, предупредих се аз, само не му се доверявай.

— Здравей, Кеш — произнесох студено и хладно стиснах ръката му. Той придоби оскърбен вид, така че малко поомекнах и попитах: — Ще пиеш ли нещо? — Опитвах се да бъда ако не приятелски настроен, то поне учтив.

— Разбира се, ще пия от това, което си избрал и ти. — Той посочи гигантската ми халба. Само след минута донесох халба и за него, а за Кати избрах „Перие“.

Докато ме нямаше, между тях беше настъпила неловка тишина. Не казах нищо, само оставих напитките на масата.

Кеш отпи, направи гримаса и каза:

— Интересно.

Тишината му действаше на нервите. Кати също не изглеждаше спокойна. Не изгарях от желание да разговарям с Кеш и съжалих, че изобщо се бях съгласил да се срещнем.

— Не си изтървал кой знае какво за тия две седмици — почна Кеш, колкото да наруши тишината. Побъбри няколко минути за пазара, а аз само се задоволявах да изхъмквам от време на време.

Еднопосочният ни разговор заплашваше да спре съвсем.

— Събрах ви двамата, защото си мисля, че имате какво да си кажете — твърдо се намеси Кати. — Защо не започнеш, Пол? Разкажи на Кеш за разследването на Асоциацията по ценните книжа.

Поколебах се за момент, после му разказах. Кеш ме изслуша много внимателно и накрая заяви:

— Всичко е много мъгляво. Явно нямат никакво пряко доказателство.

— Асоциацията не те ли интервюира и теб? — запитах аз.

— Да, интервюираха ме — каза той. — Покрай цялата тая история малко остана да напълня гащите. Първо ми казваш, че Боуен е по петите ти. После пък Бериман сгащва мен. И накрая те изхвърлят по обвинение за злоупотреба с вътрешнофирмена информация. — Кеш отпи от бирата си. — Това вече наистина ме разтревожи. Имам предвид, че аз знаех, че не съм направил нищо противозаконно, но фирми като „Блуумфийлд Уайс“ само търсят повод да си намерят някой да опере пешкира, когато оплескат нещата… И изведнъж миналата седмица ме вика на събрание шефът на лондонския офис. Каза ми, че били открити доказателства, че Джо Финли купувал големи количества ценни книжа на американската компания „Джипсъм“ за личната си сметка, като използвал вътрешнофирмена информация. Също така бил създал значителна позиция в облигации на „Блуумфийлд Уайс“, но че никой друг от фирмата не бил замесен. Не мога да ти опиша каква планина падна от гърба ми.

Кати слушаше с интерес разказа на Кеш, веждите й се бяха събрали от напрежение.

— Това, което не мога да разбера — каза тя, — е защо не свалят обвиненията от Пол. След като Асоциацията е изяснила, че ти нямаш нищо общо с цялата работа, това би трябвало да докаже, че Пол не е разполагал с никакъв канал за информация, освен ако не приемат, че Джо и Пол са поддържали връзка.