Читать «Борсови игри» онлайн - страница 188

— Казах ти, че не мога да ти кажа.

Роб! Това беше само Роб. Нямаше кой друг да е. Кати ми беше споменала, че ме бил видял с Деби да отивам на корабчето онази вечер. Какво, по дяволите, може да е съобщил на полицията?

— Е, ще признаваш ли? Вече знаем, че ти си го извършил. — Пауел отново закрачи из стаята. — За всички ни ще е по-добре, ако си признаеш. Няма смисъл да го усукваш. Както ти казах, имаме свидетел. Имаме и доказателство.

Проклет да бъдех, ако се оставех да ме сплашва повече. Кимнах към Джоунс, който драскаше бясно в бележника си.

— Накарай го да напечата на машина това, което вече казах, и ще го подпиша. Докато не дойде адвокат, няма да чуете повече и думичка от мен.

Запазих мълчание през следващите пет минути, в които Пауел опитваше различни подходи, за да ме подтикне да си отворя устата. Накрая се предаде.

— Упорито копеле си, Мъри. Но не се тревожи. Много скоро пак ще се срещнем.

Оставиха ме сам, докато ми напечатат показанията. Прочетох ги много внимателно, подписах ги и напуснах полицейския участък. Усетих, че коленете ми треперят. Бях в много опасно положение. Знаех добре, че Пауел се опитва да ме сплаши, за да изтърся някаква глупост. Очевидно още не беше събрал достатъчно доказателства, за да ме арестува, но нямаше никакво съмнение, че съм в опасност. Пауел едва ли би си създал главоболието да разрови случая, освен ако не беше убеден, че ще спечели.

Тревожеше ме и самият Пауел. Бях се убедил, че е от хората, които много бързо менят мненията си. Беше корав и нетърпелив и не можех да бъда сигурен, че ще прояви някакви особени скрупули, докато набира доказателствата си. Той просто ме беше нарочил за виновен и нямаше да се спре пред нищо, докато не ми хлопне прангите.

А нямаше съмнение, че за това го бива.

Убийство! Обвинението за търговия с вътрешнофирмена информация изглеждаше като детско прегрешение в сравнение с убийството. И то на кого? На Деби! Господи, нямаше ли край всичко това?

Телефонирах на Дени веднага щом се прибрах. За щастие го хванах, защото този ден бил останал да поработи до късно. Съветът му беше ясен. Да се отнасям с най-голямо внимание към подозренията на Пауел. Все пак беше малко вероятно Пауел да разполага с доказателства, за да ме тикне зад решетките. Ако още веднъж се опиташе да ме сплаши, щях да откажа да говоря, докато не дойде Дени. А дотогава ми оставаше само да чакам и да гледам какво ще стане.

20.

Барът беше студен, тъмен и почти празен. Беше още рано за редовните посетители. Лигавех се с пинта бира и чаках да дойдат Кеш и Кати.

Чух го още преди да го видя. Гласът му отекна из пустия бар, докато слизаше по стълбите откъм улицата.

— Господи, Кати, та тук е по-лошо и от морга!

Бях се спрял на това заведение, защото беше спокойно. Може би бях допуснал грешка. Гласът на Кеш щеше да кънти повече в празен бар, отколкото в пълен. Огледах се. Три влюбени двойки, които търсеха тъмнина и спокойна обстановка, и една група младежи малко над двайсетте, които се напиваха много бързо. Обстановката беше безопасна.