Читать «Борсови игри» онлайн - страница 176

После идваше мъката. Бях започнал да се чувствам уютно в „Де Джонг“. Учех се как да търгувам и да извличам удоволствие от търговията. И въпреки че накрая Хамилтън ме бе изоставил, аз бях научил много от него. Но имах още много да овладявам — и сега едва ли можех да намеря учител от неговия ранг. Добре че поне времето в „Де Джонг“ ме бе убедило, че ме бива да търгувам, и ми бе показало, че имам значителен потенциал. Просто трябваше да продължа някъде другаде с някой друг.

Но какво щеше да стане, ако не успеех да си намеря работа? При тази мисъл ме обзе внезапна паника. Какво щеше да стане, ако никога повече нямах възможността да търгувам? Дори не исках да мисля за тази възможност. А отчаяно се нуждаех от добре платена работа, за да изкарам парите, нужни ми да купя къщата на мама. Невъзможно беше да събера двайсет и пет хиляди лири, без да работя. Един господ знае какво щеше да стане с нея, ако лорд Мейбълторп я изхвърли на улицата. Вече виждах презрителното изражение на сестра ми Линда, когато разбереше, че не съм успял да предотвратя това.

Паниката обаче бързо стихна. Хората непрекъснато губеха работата си. Но ако ги биваше, всеки път си намираха нова.

Аз съм упорит индивидуалист. Нямаше да зарежа търговията с ценни книжа само защото веднъж ужасно не ми е провървяло. Човек си кове сам съдбата. Разбира се, понякога всичко се опълчва срещу него, но ако човек упорства достатъчно, накрая събитията заработват в негова полза. Ключът към всичко е да не се предаваш; когато работата се закучи, просто работи още по-усърдно.

Измъкнах лист хартия и скицирах план на действията как да си намеря друга работа. Отделих два часа, за да изгладя трудовата си автобиография. Дотук добре. Посредническите агенции нямаха нищо против всеки нов клиент и аз си помислих, че автобиографията ми не изглежда никак лоша.

Проблемите започнаха на следващата сутрин. Бях решил, че ще е добре да почна с агентите по продажбите, с които общувах всеки ден. Те ме познаваха и имаха представа за деловите ми качества. След внимателно обмисляне първо позвъних на Дейвид Барат. Той работеше много отдавна в бранша и имаше много връзки. Все щеше да измисли нещо.

Набрах „Харисън Брадърс“. Обади се един от колегите му. Каза, че Дейвид в момента бил зает, но след малко щял да се върне. Оставих номера си и зачаках. Минаха два часа, без никой да се обади. Опитах отново.

Този път телефона вдигна Дейвид.

— Здравей, Дейвид, Пол се обажда — започнах аз.

След кратка пауза Дейвид каза:

— А, Пол. Откъде звъниш?

— От къщи. Значи си чул?

— Да, чух. — Отново кратка пауза. — Намери ли нещо?