Читать «Борсови игри» онлайн - страница 175

— Съжалявам много — добави той, — но това е най-доброто за всички, особено за теб.

Значи това беше. Чудесен изход, позволяващ на „Де Джонг“ да продължи с търговската си дейност, все едно че нищо не се е случило. И бях безсилен да променя каквото и да било. Човек трудно можеше да го преглътне.

— Какво ще стане, ако не подам оставка?

— По-добре не ме питай — каза Хамилтън.

За момент ме прониза силното желание да се опълча, да му откажа, да настоявам за пълно разследване. Но нямаше никакъв смисъл. Щяха да ме разпънат на кръст. Така поне имах възможност да си намеря друга работа.

Не казах нищо; бях забил поглед в масата. Усещах как бузите ми постепенно поаленяват. Гневът и срамът ме сграбчиха, в добавка ме обзе и дълбоко отчаяние. Отворих уста да кажа нещо, но не можах. Задишах дълбоко. Контролирай се, заповядах си аз. По-късно ще подредиш всичко. Не казвай нищо, не се унижавай. Само запази присъствие на духа и си иди.

— Добре — произнесох дрезгаво.

Станах, обърнах гръб на Хамилтън и излязох. Имах няколко неща, които трябваше да прибера от бюрото си. Бележникът с телефонни номера, някои дреболии. Влязох в борсовия салон. Залата мигом замря. Усетих погледите на всички, приковани в мен. Сякаш се врязвах в атмосфера, сгъстена от неприязън. Не погледнах никого. Стегнах се и тръгнах към бюрото си. Бузите ми още пламтяха. Никой не пророни и дума. Прибрах бележника и другите си неща, сложих ги в куфарчето и излязох. Един господ само знаеше какво си мислеха. Но не ме беше грижа.

Спрях едно такси точно пред сградата. Закара ме много бързо. Когато отворих вратата на апартамента си, вече бях успял да поукротя някои от емоциите, разбушували се в душата ми. Класифицирах ги и ги разместих където трябва — по този начин щях да ги овладея.

Първо гневът. Гневът от това, че ме бяха обвинили така несправедливо, без да ми дадат никаква възможност да се защитя. Бяха приели, че съм виновен, защото така беше изгодно на всички. Изпитах гняв към Хамилтън, загдето им беше позволил да ме унижат по такъв начин. Не можеше ли поне той да направи нещо, за да ме защити? Та той беше единственият човек, който реално би могъл да намери изход в тази безизходица. Но той беше поставил интересите на фирмата преди мен. Въобразявах си, че означавам малко повече за него. Но след като размислих, проумях, че той по обичайния си начин бе съпоставил всички „за“ и „против“ битката и бе стигнал до извода, че това е по-добрата алтернатива. Не вървеше да крещя „Не е честно!“.