Читать «Борсови игри» онлайн - страница 174

Звукът беше усилен максимално. Гласът на Кеш избумтя:

— Да не си променил мнението си за облигациите на „Джипсъм“?

— Не, не съм — произнесе моят глас. Винаги е странно да слушаш гласа си от магнетофонна лента. Изобщо не приличаше на моя глас, беше леко извисен, а тонът ми се стори малко по-силен, отколкото бях предполагал. Лентата продължаваше да се върти. — Но искам да те помоля за нещо. — Пак бях аз.

— Давай. — Кеш.

— Как може човек да си купи ценни книжа от нюйоркската фондова борса?

— О, много лесно. Мога да ти открия сметка тук. Всичко, което трябва да направиш, е да позвъниш на Мириам Уол от нашия отдел за частни лица. Дай ми пет минути и аз ще я подготвя.

Хамилтън изключи магнитофона. Известно време и двамата мълчахме.

Накрая аз наруших тишината.

— Това не доказва нищо — казах, и в същия миг си прехапах езика. Прозвуча така, сякаш някой виновен се мъчи да се оправдае.

Лекото свъсване на Хамилтън ми показа, че същата мисъл му бе минала и на него.

— Това действително не доказва нищо конкретно — каза той. — Но в контекста на онова, което от Асоциацията се опитват да изградят срещу Кеш, не изглежда никак добре. На тях им звучи така, сякаш Кеш ти казва да купиш ценни книжа за твоя собствена сметка в една компания, за която той разполага с вътрешнофирмена информация. Класически начин да подкупваш клиентите, които работят с теб. Точно така звучи.

— Ами! Съвсем не беше така — запротестирах аз.

— Акциите, за които става дума, бяха на американската компания „Джипсъм“, нали така?

— Да.

— И Кеш ти помогна да си откриеш сметка?

— Да, така беше. Но той се опитваше да ми помогне като на клиент. — Прекъснах, опитвайки се да събера мислите си. Почувствах се притиснат в ъгъла, а не можех да намеря никакъв изход. Накрая повторих пак истината. — Двамата с Деби решихме да си купим акции, като се облягахме на анализа на компанията, който бях направил и според който най-вероятният изход беше предстоящото поглъщане. Никой от двама ни не беше купувал акции на американски компании до този момент, а Кеш беше най-удобният човек, до когото можехме да се допитаме за подробностите. Това е.

Хамилтън дълго не откъсна погледа си от мен. „Няма по-добър познавач на човешките характери от Хамилтън — помислих си аз. — Той ще разбере, че аз съм искрен.“

Обаче не се оказа така.

— Изглежда ми много странно, че си се заловил с такова нещо — започна той. — За съжаление от Асоциацията са убедени, че ти и другите сте се възползвали от вътрешнофирмена информация. Ти си прав, че записът не доказва нищо конкретно. Следствията, занимаващи се с този тип дейност, обикновено струват много скъпо и по правило често завършват с неуспех. Но какъвто и да е изходът от делото, той винаги съсипва съдбата на хората, замесени в случая, без значение дали са виновни, или не. — Той прекъсна и се втренчи в масата пред него. — Длъжен съм също така да мисля и за интересите на фирмата. За Асоциацията не би представлявало никакъв проблем да даде гласност на случая, дори и да ни глоби. Едва ли е необходимо да ти напомням за ефекта, който би имала тази стъпка върху институциите, които ни доверяват парите си. Както знаеш много добре, на косъм сме да измъкнем половин милиард от една японска компания, което ще има огромен ефект върху фирмата ни. Не мога да позволя тези преговори да бъдат провалени. — Той отново вдигна поглед към мен. — Така че съм решил следното. При дадените обстоятелства това е най-добрият изход за всички замесени в случая. Днес ще приема оставката ти. Ще продължиш да работиш още два месеца, докато изтече срокът на предупреждението ти за уволнение. Това време ще ти е достатъчно да си намериш подходяща работа където и да е. Можеш да идваш на работа, ако искаш, но при никакви обстоятелства нямаш право да търгуваш от името на фирмата. Никой извън персонала на борсовия салон няма да знае истинската причина за напускането ти.