Читать «Борсови игри» онлайн - страница 173

Проблемът беше само там, че нямаше откъде да взема петдесет хиляди лири. Вярно, с помощта на десетте хиляди лири — всичките ми спестявания, най-вече под формата на ценните книжа на „Джипсъм“, можех да си позволя да взема назаем още двайсет хиляди, и то ако ипотекирам квартирата си. Но как да купя къщата само за трийсет хиляди?

„Преглътни гордостта си и го помоли“ — посъветвах се сам. Позвъних в Хелмби Хол и си уредих среща. Прие ме в същия кабинет, както и предишния ден. Направих предложението си да купя къщата за тридесет хиляди лири. Извиних се за язвителните думи, с които се бях сбогувал с него при предишната ни среща, но този път лорд Мейбълторп беше настроен доста по-миролюбиво; може би някои от забележките ми бяха подействали.

— Тридесет и пет хиляди — каза той. — И нито пени по-малко.

— Окей, тридесет и пет хиляди — повторих аз и протегнах ръка. Все се надявах да измъкна отнякъде останалите пари. Той разтърси вяло десницата ми. Мисля, че пред очите и на двама ни беше примерът на здравото приятелство, съществувало между бащите ни; и двамата се почувствахме засрамени, че бяхме оскърбили паметта им. Разделихме се хладно, но не студено.

Мама много се зарадва, когато й разказах. Настоя да остана още няколко дни и аз склоних. След изнурителното напрежение на последните няколко седмици принудителното бездействие и смяната на средата ми дойдоха много добре. Успях, макар и не за дълго, да прогоня изцяло от съзнанието си тревогата за бъдещето ми в „Де Джонг“. Имаше достатъчно време да се тревожа. По-трудно ми беше обаче с Кати. Чудех се дали щеше да й се понрави Бартуейт. Каква идиотска мисъл! Имаше ли повод, който да ми дава основание да си мечтая за подобно нещо? Мислено се наругах с всички ругатни, загдето бях съсипал началото на нещо, което обещаваше да избуи в многообещаваща връзка.

Оставаше ми и проблемът да намеря отнякъде двайсет и пет хиляди лири. Все трябваше да изплуват отнейде. След година или две в света на пазара на облигации заплатата ми щеше да нарасне бързо и изплащането на заема нямаше да представлява проблем. Всичко това беше възможно, разбира се, ако разследването на Комисията по ценните книжа завършеше в моя полза.

Седяхме в залата за конференции на „Де Джонг“, същата, в която ме беше пекъл на шиш господин Бериман от Асоциацията по цените книжа. Върху махагоновата масичка лежеше магнитофон. А от другата страна на масичката седеше Хамилтън.

Страховете ми се бяха разбудили с нова сила, когато ми бе позвънил с молбата да се срещнем в единайсет сутринта в понеделник. Ако разследването беше доказало невинността ми, щеше да ме извика на работа да докладвам в седем и половина както обикновено.

Изражението му беше гробовно. Единственото, което каза, беше:

— Добре ли мина седмицата? — И без дори да даде вид, че е чул отговора ми, добави: — Чуй тези записи.

Застинах. Опитах се да прекарам през паметта си всички разговори, които бях водил през последните два месеца, като се мъчех да преценя кои биха ме злепоставили. Направо не можех да си представя какво ли може да са записали, след като не бях извършил нищо незаконно.