Читать «Борсови игри» онлайн - страница 168

Избухването ми стъписа Бериман. Той отвори уста да каже нещо, но после размисли. Обърна се към Хамилтън, който безстрастно бе следил целия развой на нещата.

— Имате ли нещо против да задам няколко въпроса и на вас?

— Ще отговарям само на въпроси по действителни факти, но не и на необосновани подмятания.

Гласът на Хамилтън прозвуча сдържано, но твърдо. Бериман се сви.

— Беше ли упълномощен Мъри да закупува облигации на „Джипсъм“?

— Разбира се — отвърна Хамилтън. — Той е упълномощен да посредничи за фирмата.

— Получи ли той някакви специфични пълномощия за покупката на облигациите?

— Не. Тогава бях в Япония. Но той няма нужда от моите пълномощия.

— Одобрихте ли покупката след вашето завръщане?

Хамилтън направи пауза. Бериман зачака. Накрая Хамилтън каза:

— Не, не я одобрих.

— Защо?

— Пол подозираше, че „Джипсъм“ ще бъде погълната. По мое мнение той не разполагаше с достатъчно информация, с която да подкрепи подозрението си.

— Но ако Мъри е знаел със сигурност, че „Джипсъм“ ще бъде погълната, тогава сделката би била изгодна?

— Да, разбира се. Чиста работа.

— Да се върнем малко назад. Не изглежда ли вероятно, че Мъри в действителност е знаел със сигурност за предстоящото поглъщане на „Джипсъм“ и затова е закупил облигациите?

Хамилтън рязко се изправи.

— Мистър Бериман, казах ви, че няма да отговарям на необосновани подмятания. Мисля, че е по-добре да си тръгвате.

Бериман събра всичките си книжа и ги пъхна в куфарчето. Шорт подраска още малко в бележника си, след което направи същото.

— Благодаря ви много за съдействието — произнесе Бериман. — Ще ви бъда задължен, ако ми изпратите и копия от вашите вътрешни регистрации за покупките на облигации и акции, извършени от мистър Мъри, както и записите от всички телефонни разговори на мистър Мъри, проведени от него на шестнайсети юли.

Всички телефонни разговори, проведени от борсовия салон, се записват на магнитофон, или за да се решат евентуални разногласия върху това кой какво е казал, или, което е много рядко, да се подпомогнат властите при техните разследвания.

Хамилтън ги изпрати до асансьора. Аз потънах в стола си, смаян и объркан. Бериман съвсем ясно бе дал да се разбере, че според него случаят е ясен. Нямах и най-малката представа на каква ли фалшива следа може да е попаднал. Но каквато и да беше, положението ми не беше розово.

Хамилтън се върна в залата и ме погледна.

— Е?

Въздъхнах.

— Купих облигациите и акциите, защото предположих, че „Джипсъм“ ще бъде погълната. Не разполагах с никаква вътрешна информация, която да подкрепи предположенията ми.

Хамилтън се усмихна.

— Добре, момчето ми, вярвам ти.

Сякаш планина се стовари от гърба ми. Толкова беше хубаво да знам, че има човек, който ми вярва.