Читать «Борсови игри» онлайн - страница 167

Бериман не ми повярва. Бях сигурен в това. Прииска ми се да го беше изразил веднага и направо, за да ми даде възможност да го убедя в невинността си. Помислих си дали няма да е по-добре, ако се опитам да го уговоря, но се отказах. Вероятно това щеше да влоши нещата още повече.

— Това е един много важен въпрос, мистър Мъри. — Бериман се приведе напред. — Обсъждахте ли с мистър Калахан възможността да закупите акции на американската компания „Джипсъм“ за собствена сметка?

— Не, не, съм — отвърнах твърдо аз.

— Сигурен ли сте?

— Абсолютно сигурен. — Чудех се откъде ли може да му е хрумнала тази идея на Бериман. Може би самият Кеш беше продал вътрешнофирмена информация. Може би им е заявил, че ме е предупредил. Нямаше как да разбера.

Ъгълчетата на устата на Бериман отново се извиха. Той явно остана доволен от отговора ми. Изпитах чувството, че съм попаднал в капан, но и да ме убиеха, пак не можех да разбера каква е клопката.

Той продължи.

— Обаждали ли сте се на служителя от отдела по съблюдаването на законността във фирмата „Блуумфийлд Уайс“ скоро след като беше обявено поглъщането?

Стреснах се и това не убягна от окото на Бериман.

— Да — изрекох аз.

— Защо го направихте?

— Нашият служител по надзора върху законността беше едно момиче, Деби Чейтър. Тя почина наскоро. Когато почиствах бюрото й, се натъкнах на една бележка, изпратена до нея от „Блуумфийлд Уайс“ относно едно разследване за движенията на цените на акциите на „Джипсъм“. В бележката я молеха да им се обади по телефона. Позвъних на този човек в „Блуумфийлд Уайс“, мисля, че се казваше Боуен, за да видя дали не мога да помогна с нещо.

— Разбирам. — Бериман прелисти бележките си. — Казали сте на мистър Боуен, че мис Чейтър ви е информирала за разследването, свързано с „Джипсъм“.

— Не. Изобщо. Е, искам да кажа… — Господи, какво говорех? — Мисля, че казах, че сме работили заедно с мис Чейтър върху случая с „Джипсъм“, както всъщност и беше, така да се каже.

— Хм. Мистър Боуен е на мнение, че вие сте били открили, че мис Чейтър го е предупредила за подозренията си относно движенията на цените на акциите на „Джипсъм“, и сте му позвънили, за да се опитате да разберете докъде е стигнало следствието, в което се разследвате вие, Калахан и останалите.

— Това не е вярно.

— Не намирате ли, че мис Деби е загинала съвсем навреме? — продължи Боуен коварно.

Това буквално ме взриви. През последните десет минути се бях объркал съвсем и бях здравата изплашен, без да съм сигурен изобщо какво мислят, че съм извършил, без да съм дори сигурен дали това, което бях направил, е законно, или не. През цялото време се бях оправдавал, опитвайки се да отблъсквам от налудничави по-налудничави обвинения. Но тази последна инсинуация минаваше всякакви граници. Не знаех със стопроцентова сигурност кой може да е убил Деби, но бях уверен, че не съм го направил аз.

— Не съм длъжен да слушам дивотиите ви. Нямате никакво право да подхвърляте такива мерзости, само защото се мъчите да си изясните случая, с надеждата някъде нещо да изскочи. Деби ми беше истински приятел. Не съм я убил и вие нямате никакви основания да предполагате, че аз съм убиецът. Ако действително мислите, че съм я убил, тогава да отиваме в полицията и да обсъдим всичко. Ако не, тогава си затваряйте устата.