Читать «Борсови игри» онлайн - страница 165

Това беше лудост! Пълна нелепост. Дори не изпитвах страх. Потресен, да. И зашеметен. Но въпреки това се зарадвах, че тези хора са дошли да ме разпитват. С малко повече късмет щях да успея да си изясня нещата.

— Да, разбира се — произнесох аз спокойно.

Хамилтън излезе от стаята да доведе двамата мъже. Огледах се. Помещението беше сляпо. Само стени, без прозорци. Скъпо обзаведено, но с безлични мебели. Идиотски клипери, отплаващи за никъде, по стените. Бележници от снежнобяла хрупкава хартия и подострени жълти моливи по масите. Да, обстановката напълно подхождаше за разпит.

След малко Хамилтън се върна, последван от двама мъже в официални костюми. Сигурно бяха чакали в приемната, но не ги бях забелязал на влизане. И двамата бяха преметнали шлифери през ръцете си, макар че още беше началото на септември и не беше валяло от седмици. Нагласиха ги върху облегалките на столовете, оставиха куфарчетата на пода, извадиха собствените си бележници и седнаха срещу мен. Хамилтън седна на челното място на масата между нас. Прииска ми се да беше заел стола до мен. Двата метра, които ни деляха, ми се сториха цяла бездна.

Единият от мъжете заговори. Беше почти оплешивял, а малкото тъмна коса, която му беше останала, беше подстригана съвсем късо. Носът и брадичката му бяха силно издадени, но разстоянието между тях беше много малко, от което лицето му придобиваше много неприятен израз. Носеше очила с много дебели черни рамки. Та той е почти сляп, удивих се аз. Ъгълчетата на тънката му уста се извиха, докато се представяше.

— Добро утро, мистър Мъри. Казвам се Дейвид Бериман, работя в Асоциацията за ценните книжа. А това е моят колега, Родни Шорт.

Другият, сивокос и стеснителен, кимна. Това беше единственият ми по-близък контакт с него. Той запази мълчание до края на разговора ни, като си записваше всичко.

Знаех отлично какво представлява Асоциацията — не много отдавна бях държал изпит, за да стана неин член. Беше една от многобройните самоуправляващи се организации, възникнали след „Големия взрив“, за да надзирават Сити. Обнародваха правила с дузини и имаха свой собствен щат, чрез който налагаха спазването им. Организацията притежаваше властта да глобява или изключва своите членове. В случаите на криминални прояви Асоциацията прехвърляше разследването към Отдела за борба с измамите или към Отдела за борба с крупните измами.

— Имате ли нещо против да ви задам няколко въпроса? — започна Бериман.

— Не — изрекох аз с внезапно прегракнал глас.

Бериман леко свъси вежди, неуспял да долови отговора ми.

„Я се стегни — казах си аз. — Няма за какво да се притесняваш, в края на краищата не си извършил нищо противозаконно.“

— Не — повторих аз. Този път прозвуча прекалено силно, за да бъде естествено.

Последва пауза. Бериман ме огледа през дебелите си лещи. Усмихнах му се услужливо.

— Ще ви кажа всичко, което ви интересува.