Читать «Борсови игри» онлайн - страница 164

Едва сега, докато крачех към „Де Джонг“, си позволих да се усмихна. Бях особено доволен от начина, по който бях успял да разнищя аферата с „Тремънт Капитал“. Сега на Хамилтън му оставаше само да върне обратно парите.

Усмивката беше още на лицето ми, когато влязох в борсовия салон и кимнах на всеки в залата. Пазарите бяха под пара; телефонните линии прегряваха. Добрах се до бюрото си и се озъбих пред двуседмичната купчина документация, събрала се през време на отсъствието ми. Разгледах екраните и списъците с позициите, за да видя до какво състояние са стигнали старите ми позиции и какви нови са се появили. Нямаше кой знае какви промени, макар че Хамилтън, Роб и аз бяхме отсъствали. Гордън и Джеф се бяха справили добре.

Не бяха минали и две минути, откак бях седнал на бюрото си, и Хамилтън дойде при мен.

— Здравей — казах аз. — Как се справи? Имаме да говорим за доста неща.

Гробовното изражение на лицето му буквално ме отблъсна.

— Определено имаме за какво да разговаряме — каза той. — Да идем в залата за конференции.

Смутено го последвах в малката зала точно до борсовия салон.

— Какво има?

Хамилтън не отговори на въпроса ми, а попита:

— Кажи ми първо как мина командировката.

Изложих всичко, до което се бях добрал. Хамилтън напрегнато слушаше и си водеше бележки. После, когато приключих, се облегна на стола си.

— Добре, Пол, хубава работа си свършил. Това потвърждава голяма част и от моите открития.

Последва тишина. Хамилтън се навъси. Исках да го запитам какво е открил, но не можах. Нещо витаеше във въздуха. Нещо от изключителна важност. Нещо много лошо.

— Пол — започна той. — Разкажи ми за „Джипсъм“.

Явно нещо не разбирах. Мислех си, че сме приключили отдавна дискусията си за позицията, която бях заел, и защо го бях направил. Изглежда, цената на облигациите бе скочила още повече през време на отсъствието ми.

— Облигациите предлагаха хубава стойност — започнах аз, но Хамилтън ме прекъсна с жест.

— Става въпрос не за облигациите, а за акциите — каза той. — Ти си купил акции от американската компания „Джипсъм“ няколко дни преди да бъде погълната.

В ушите ми забиха тревожни камбани. Защо се интересуваше за това? Сигурно си мислеше за злоупотреба с вътрешна информация. Но аз не бях направил нищо лошо. Бях сигурен в това. Е, почти сигурен.

— Да, вярно е. Но тогава аз не притежавах никаква информация, че компанията ще бъде погълната. Просто бях късметлия, и това е всичко. Деби също извади късмет — довърших аз и си прехапах езика. Как можах да го кажа!

— Е, има хора, според които си разполагал с вътрешнофирмена информация.

— Това е абсолютно невярно в случая — възразих аз.

Хамилтън не отдели погледа си от мен в продължение на няколко секунди. Издържах остриетата на пронизителните му сини очи. Истината беше на моя страна и аз държах да го знае. Накрая той кимна.

— Вярвам ти, че казваш истината. Но не съм аз човекът, когото трябва да убеждаваш. Тук има двама служители от Асоциацията за ценни книжа. Искат да ти зададат няколко въпроса. Държиш ли да присъствам?