Читать «Борсови игри» онлайн - страница 162

— Затвори си устата, Пол, човек не знае какви насекоми се въдят по тия краища — посъветва ме той и ме подмина.

Проумях, че челюстта ми наистина е провиснала. Затворих плътно уста и го проследих как се вмъква в един асансьор.

Облегнах се на бара в очакване да се върне. Какво ли щеше да му каже? След разговора ни тя не би могла да отвърне на авансите му, нали така? Или… Мисълта ме изпълни с вледеняващ ужас. Бях длъжен да призная, че това наистина беше драматичен жест. Но Кати беше чувствително момиче. Не би се уловила толкова евтино, нали така?

Десет агонизиращи минути не откъсвах поглед от площадката с асансьорите. Накрая съзрях Роб да се измъква от една кабина. Видя ме и тръгна към мен. Лицето му беше абсолютно безстрастно. Не можех да разбера какво чувство го владее в момента. Очевидно съвсем съзнателно потискаше емоциите си.

Доближи ме и застана мълчаливо пред мен. „Продумай нещо, идиот такъв!“ — прииска ми се да изкрещя. Трябваше да знам какво се е разиграло между двамата.

Вместо това само попитах:

— Как е, Роб?

— Ти, лайно такова! — каза той. Изрече го бавно и преднамерено, без да откъсва поглед от очите ми.

— Защо? — запитах аз. — Какво съм направил? — Едва долових гласа си, толкова слаб и изнемощял прозвуча.

— Ти, мръсно лайно такова — повтори той. — Запознавам се с момичето, с което искам да прекарам дните до края на живота си. Летя шест хиляди мили да й го кажа. И какво намирам? Моят приятел вече ме е изпреварил.

— Тя ми разказа всичко за теб — продължи той с горчивина. — А най-мръсното нещо е, че си знаел как ще се почувствам. Преструваше се, че тя не ти харесва, за да ме заблудиш, а през цялото време си си точел зъбите за нея. — Очите му се изпълниха със сълзи.

— Роб, работата е съвсем друга… — започнах аз.

— Ходи се шибай! — изсъска Роб. — Няма да го забравя. Няма да се измъкнеш така. Нито пък тя. Ще я убия. Ще убия и теб.

И си тръгна разбушуван, като бутна купчина кокосови орехи и ритна една гумена патица във водата.

Изгълтах остатъка от бирата си и си поръчах още една. Какво право имаше Роб да се отнася така с мен? Та той беше тотално за лудницата, ако си мислеше, че Кати ще се съгласи да има нещо с него. Тя му беше казала същото, което и по-рано. А и при това не бях направил нищо лошо. Не бях тръгнал преднамерено след нея. И когато му бях казал, че не ми харесва, бях напълно откровен. Всичко случило се между нас беше станало след това. Нямах никаква вина.

Никога до този момент не бях виждал Роб разгневен. А сега беше, и то много. Заплахите му да убие мен и Кати бяха съвсем искрени. Потреперих. При Роб гневът не отминаваше така бързо, както при повечето хора. Той беше наранен, и то дълбоко. Почувствах се много зле. Трябваше да се сдържа. Бях длъжен да проумея, че Роб няма да се зарадва на развитието на нещата между мен и Кати.

Постепенно започнах да изпитвам съжаление към него. Бедното момче! Билетът до Лас Вегас сигурно му е струвал цяло състояние. И след всичко това да те посрещнат по такъв начин! Но за Роб такова отношение не беше нещо ново, напротив. Този път обаче между него и момичето беше застанал негов приятел.