Читать «Борсови игри» онлайн - страница 160
Майкл Ридпат
Изпреварих я и й препречих пътя.
— Виж — казах, — трябва да говоря с теб. И ще го направя на всяка цена, когато и да е. Така че по-добре да приключим сега. Иначе няма да се отървеш от мен. Става ли?
Кати ме изгледа навъсено. Кимна.
— Окей.
Бяхме застанали на едно островче с няколко стола и масичка. Седнахме.
— Държа само да си изясня няколко неща — казах аз. — През последните няколко дни ми се стори, че започвам да те опознавам. И то добре. И колкото повече те опознавах, толкова повече ми се нравеше това, което виждах. Двамата с теб си подхождаме. Знам това и мисля, че и ти го знаеш. Така че нека се изясним.
Кати гледаше право пред себе си.
— Да си изясним какво?
— Да си изясним какво не е наред. Да си изясним защо ме избягваш тази сутрин. Защо не искаш да разговаряме в момента.
Кати леко поруменя.
— Не се опитвам да те избягвам. Просто трябваше да свърша една неотложна работа, това е всичко. — Тя видя изражението ми. Аз чаках. Накрая тя въздъхна. — Прав си. Заслужаваш обяснение.
Отмести погледа си и се втренчи в една палма.
— Започнах да се чувствам добре, когато съм близо до теб. С теб е много приятно. И когато не си до мен, все се озъртам дали не си някъде наблизо.
Усмихнах й се. Тя все още избягваше погледа ми.
— И аз се чувствам по същия начин — казах. — Така че къде е проблемът?
— На идване насам в самолета седях до Вайгел. Разговаряхме. За теб. — Тя сплете и разплете няколко пъти пръсти, все така без да ме гледа. — Той ми каза, че виждал, че нещо става между нас двамата. Каза, че това не му харесвало. Каза ми, че било непрофесионално и щяло да навреди на кариерата ми.
Гневът ми внезапно се разбушува.
— Вайгел ме ненавижда и ти знаеш това много добре. Какво значение има за теб какво мисли той?
Кати продължи по-тихо.
— Каза ми, че ако продължавам така, ще ме изхвърли.
Избухнах.
— Това е лудост. Той не може да те изхвърли.
— О, разбира се, че може. Двамата с Кеш са стари дружки, или си забравил? Каза, че щял да говори с Кеш, за да предотврати бъдещи срещи между нас. Каза, че ръководството на фирмата имало сериозни резерви за моята по-нататъшна работа при тях, и само една лоша дума от него или Кеш щяла да бъда достатъчна да ми бият шута.
— Блъфира.
Кати гневно се извърна към мен.
— Не, не блъфира. Ти си съвсем прав, той изобщо не те обича. В действителност те мрази до смърт. И е готов на всичко, за да осъществи плановете си.
— Но след всичко, което се случи между вас, и онова, което ти наговори, ти можеш да направиш така, че да го изхвърлят.
Кати въздъхна дълбоко.
— Човек трябва да е луд, за да дава под съд служител на „Блуумфийлд Уайс“ за сексуална принуда. Дори да спечеля делото, аз съм свършена.
— Е, тогава да се шибат. В края на краищата ти се повдига от тях! Самата ти го каза. Зарежи ги и толкова.
Веднага разбрах, че не трябваше да й говоря по този начин.
— Лесно ти е да го кажеш — погледна ме тя. — Става дума за моята кариера, не за твоята. Знаеш колко е трудно на жените в този бранш. Хората не се отнасят към нас с необходимата сериозност. Хора като Вайгел те считат за марионетка, чиято главна роля е да прелъстява клиентите си в полза на фирмата. Е, не искам да опровергавам Вайгел. Вложила съм страшно много в тази работа. Толкова съм се блъскала, за да постигна нещо, и нямам намерение да го зарязвам с лека ръка.