Читать «Посредникът» онлайн - страница 60

Брайан Хейг

Той огледа лицето й, после моето. Уведоми ни:

— Мисля, че е било самоубийство.

— Не е било — отговорих аз.

— Позвъних в арлингтънската полиция и имах дълъг разговор със сержант Ендърс. Получени са балистичните резултати. Пистолетът е принадлежал на Даниълс.

— Очаквахме го…

— Освен това според предварителния анализ пръските кръв по пистолета съвпадат с кръвната група на Даниълс.

— И това очаквахме — осведомих го аз. — Бъдете така добър да не си пъхате носа в следствието.

— Следствието е наполовина мое. Ще се меся, когато сметна за добре.

Погледнах го и казах:

— Майор Тран ме уведоми, че сте бивш военен полицай.

— Точно така. Двайсет и пет години служба. Под мое ръководство винаги се стигаше до разкриване на престъпленията.

— Двайсет и пет години. В такъв случай навярно знаете основния принцип на следствието — оставете следователите да си вършат работата.

Както навярно предполагате, често ми се налага да работя с военни полицаи. Като ченгета обикновено са превъзходни; по някаква неизвестна причина военните идеи за дисциплина и подчинение се съчетават адски удачно с гражданските представи за ред и закон. Освен това за разлика от цивилните си колеги военните полицаи не живеят в различен свят, не са откъснати от своята общност и не се сблъскват със стената на мълчанието, когато стане напечено. В армията рангът си е ранг и умните полицаи не го забравят. Можеш да глобиш началник-щаба за превишена скорост и аз дори познавам един редник от полицията, който го е правил. Но е добре в участъка да има точна документация за редовните проверки на измервателната апаратура, което обяснява защо въпросният редник беше сержант, когато за пръв път ми стана клиент, преди да се яви пред военен съд.

От време на време обаче се намират отделни личности, прекрачващи тия граници и традиции. Подозирах, че Уотърбъри спада към тях и не ми се вярваше да е оставил приятни спомени във военните части, където е служил.

Всъщност той сам си призна:

— Включвах се в следствието винаги щом сметнех за необходимо. И полицаите бяха доволни.

— Аз пък не съм.

Кръстосахме погледи.

Уверен в дребнавата си победа, той ме уведоми:

— Както казах, Ендърс и неговите детективи клонят към мнение за самоубийство.

— Добре. Засега точно това искаме да си мислят.

Той се позамисли, после се приведе към мен и каза:

— Позицията на министерството е да приемем преценката на полицията — на законните граждански власти, — каквато и да е тя.

— Защо ми се струва, че имате да добавите нещо?

— Правилно, Дръмънд. Двамата с Тран ще ограничите разследването си върху възможността за изтичане на секретна информация. Обстоятелствата около смъртта на Даниълс нито са задача на следствието, нито ви засягат, нито пък се полага да възпрепятствате или дублирате работата на цивилните органи. — Той най-сетне стигна до истинската цел на диалога и каза: — Когато разговаряте с мистър Тайгърман, ще се придържате само към тази тема.

— Смъртта на Даниълс може да е свързана с изтичане на секретни сведения. Знаете това.