Читать «Посредникът» онлайн - страница 55
Брайан Хейг
— О, в такъв случай… поздравления. Как се чувстваш?
— Горе-долу. Казват, че трябвала цяла година, за да проумееш, че ти плащат повече, за да постъпваш по-глупаво. Още привиквам.
— Е, за начало добре се справяш. — Тя се разсмя. — Продължавай с историята.
— Не е история, а тъжна столична приказка. Оли и Бъд — свестни момчета, добронамерени, патриоти, с две думи, солта на земята. По онова време законът забраняваше на правителството да праща пари на контрите, които се биеха срещу комунистическото правителство на Никарагуа. В другия край на света иранците и техните приятелчета от Хизбула в Ливан отвличаха американски служители и ги изтезаваха до смърт.
— Грозно звучи.
Кимнах и продължих:
— Между заложниците имаше агент на ЦРУ и офицер от морската пехота. Официалната ни дипломатическа реакция се изчерпваше с празни приказки и вдигане на ръце.
— И каква връзка имаше между двете събития?
— Никаква. Докато Оли не посъветва Бъд да убият с един куршум два заека. Под тезгяха продаваме оръжия и муниции на Иран за войната срещу Ирак. Мунициите ще се продават на изгодни цени, та малко да поизбелим образа на Големия Сатана… заедно с негласно споразумение Иран да освободи заложниците. И за да се затвори кръгът, парите от сделката отиват право при контрите, които ще ги използват, за да закупят оръжия и муниции срещу комунистите. Симетрично, нали?
Погледнах я, за да съм сигурен, че разбира. Явно разбра, защото отбеляза:
— Вижда ми се много тъпа идея.
— Защо?
— Откъде да почна? Първо, защото на иранците не можеш да им имаш вяра. А ако се замислиш, предлагаш им стимул да взимат още заложници и пак да те изнудват за оръжия. Защото става дума за тонове оръжие и стотици милиони долари. Защото ще си имаш работа със сложна логистика, посредници и пране на пари.
— Абсолютно вярно. Нещо друго?
— Тия неща са трудни, може би дори невъзможни за кривне. Много изпуснати нишки, много замесени хора, много подвижни части. Все отнякъде ще изтече информация.
— Но ако стане, ще бъде голям успех. Нашите заложници излизат на свобода, а контрите трепят комунисти наред. Кое не ти харесва?
— Незаконно е.
— Дребна формалност.
— Мисля, че се нарича кражба на държавно имущество и престъпен заговор. За такава дребна формалност се полагат десет до двайсет години на топло.
— Много добре. Да, наистина изтече информация и скандалът едва не изхвърли Рейгън от Белия дом.
— Извинявай, това има ли нещо общо с Даниълс, Хършфийлд или Тайгърман?
— Потрай още малко.
— Старая се. — Тя добави: — Но не е лесно да те търпя.
Така си е.
— Оли и Бъд бяха много амбициозни, но ми се струва, че смятаха каузата за благородна, а средствата за оправдани. Когато ги хванаха, трябваше да си подадат оставките. Все още дават показания пред разни комисии в Конгреса.
— Усещам ли тук връзка с Даниълс?
— Ако си слушала внимателно.
— Хайде, кажи ми го с прости думи.
— Бяха замесени още много висши служители, включително министърът на отбраната и държавният секретар. Наложи се неколцина да подадат оставка. Други бяха изведени с белезници.