Читать «Посредникът» онлайн - страница 57

— Добре. Сега се пробвай за голямата награда.

— От онова, което знаем за Клиф, той не е бил като Бъд. Животът му подсказва, че е бил издръжлив, упорит, жилав. По-скоро тип Оли. Нали?

Кимнах.

— Значи вярваш, че е убит?

— Имаш ли пистолет? — попитах аз.

— Какво означава…

— Имаш ли пистолет?

— Да… в служебната каса.

— Започни да го носиш.

10

На входа Биан размаха пропуска си за Министерството на отбраната и двамата бързо навлязохме в луминесцентната утроба на бетонния звяр. Всеки път, когато прекрачвам в тази сграда, усещам някакво пърхане в стомаха; нарича се паника. В цивилния живот са сигурни само две неща — смъртта и данъците; за офицера от кариерата има и трета, далеч по-лоша сигурност: назначение в Министерството. Засега бях успял да избегна тази печална съдба. Засега.

— Кабинетът ми е горе — уведоми ме Биан. — На петия етаж. Мистър Уотърбъри ме помоли да се отбия преди срещата.

— Хайде да го излъжем, че си се отбила.

— Ще забележи. По-умен е, отколкото си мислиш.

— Как ме е заблудил!

Тя се изкиска и продължихме напред.

В очите на славната американска общественост Пентагонът е огромен и непроходим лабиринт, успяващ да изхарчи всяка година по четиристотин милиарда долара от парите на данъкоплатците.

Сградата обаче е изумителна почти във всяко възможно отношение. Провеждат се посещения за туристи и екскурзоводите обясняват, че това е най-голямата административна сграда с 616 538 квадратни метра разгърната площ, заемаща терен от 117 декара, способна да приюти с различна степен на удобство или неудобство 23 000 служители.

С две думи, това е гигантски мемориал за победата на функцията над формата и колкото и да е невероятно, построили са го само за шестнайсет месеца трескава дейност в разгара на Втората световна война срещу изумителната цена от едва петдесет милиона долара.

Веднъж цитирах тази удивителна статистика на един познат строителен предприемач. Той се разсмя и отбеляза: „Тъпаци. Ние взимаме десет пъти повече само за ремонт на сутерена. И го влачим с години.“

Други интересни подробности: сградата може да се похвали с 284 тоалетни, най-голямата световна колекция от санитарен фаянс под един покрив, над 2000 кабинки и около хиляда писоара. Във връзка с тази увлекателна статистика бих направил само една полезна забележка: трябва да си идиот, за да купиш имот надолу по течението.

Всъщност щабовете на три четвърти от родовете войски са между тия стени; морската пехота си има отделно здание, но не много далече. Смята се, че тази насилствена близост ще ги принуди да работят в добросъседска хармония. Изглежда логично, тъй като в края на краищата четирите рода войски изпълняват една и съща основна задача — да пердашат всички държави, които не ни допадат. И точно защото е логично, не се получава: всички ние ламтим за едни и същи пари от бюджета, човешки ресурси и възможности да се изявим.

Минахме покрай една стена, върху която са подредени спретнато гербовете на армията, военновъздушните сили, военноморския флот и морската пехота. Посланието е ясно: един за всички, всички за един, е pluribus unum.