Читать «Посредникът» онлайн - страница 37

— Добре. Ще се опитам. Някои хора използват порнографски изображения, за да създадат романтично или чувствено настроение, нещо като прелюдия или загрявка преди истинската игра. Това всъщност не е извращение… дори не е отклонение от нормата. Мнозина сексуални терапевти определено го препоръчват. — Погледна ме и отбеляза: — Освен това идеята за видеото не е непременно негова… може да е нейна.

— Добре, негова или нейна. Все пак трудно се обяснява подобно нещо при първа среща. Някои жени или мъже могат да го сметнат за странно и да реагират отрицателно.

— Да, мисля, че би се получило неудобно.

— Значи е някой, когото познава добре. Не за пръв път са били заедно, нали така? — Тя кимна и аз продължих: — Ето откъде започваме: жена… човек, с когото вече е имал интимни отношения.

— Добре казано.

— Боря се за чистота на езика.

— Продължавай борбата.

— Благодаря. Но имай предвид, че все пак не е изключено в апартамента да са влезли непознати. Клиф спи, пръсват му мозъка и пъхват пистолета в ръката му. Не избързвай с хипотезите.

— Не избързвам. Но е добре да имам основа за работа.

Биан кръстоса крака и пак отпи от кафето. Аз сложих бележника на Даниълс в скута си и почнах да го прелиствам.

Адресите бяха подредени по азбучен ред и забелязах, че почеркът на Даниълс е учудващо спретнат: прецизен, с равномерни, плавно изписани букви. Не съм експерт по анализ на почерците, но подобен начин на писане често говори за католическо образование или за властна учителка, която държи на тия неща. В собствения ми почерк няма и помен от изящество и лекота.

Биан отбеляза:

— Знаеш ли, не съм чувала някой да е разгадал престъпление с помощта на бележник за адреси.

Не отговорих.

— Странно — продължи тя. — Около деветдесет процента от престъпленията се извършват от познати на жертвата.

— Знам статистиката.

— Добре. Значи изглежда логично бележникът да е нещо като пътна карта от жертвата до убиеца. И наистина той често е вписан там… но за жалост не знаеш това, докато не го откриеш по друг път. — Тя помълча и заключи: — Много малък процент убийства се разкриват по бележника на убития.

— Значи си губя времето?

— Ами… мислех, че трябва да знаеш.

— Сега знам. Благодаря.

— Статистиката може да бъде полезен инструмент за криминалиста.

Погледнах я.

— Чувствителен ли си към критика? — попита тя.

— Аз ли?… Не. Искаш ли един по носа? — Обясних. — Не търся убиеца, Биан. Опитвам се да разбера с кого е общувал, да си създам представа за живота му.

— Ясно. — Тя посочи едно име и попита: — И какво ти говори това име?

Погледнах името. Албърт Тайгърман.

— Статистически е доказано, че само един на милион убийци носи името Албърт и още по-малко са с фамилия Тайгърман. Следователно Албърт отива най-долу в списъка на заподозрените. — Усмихнах се. — Обичам статистиката.

Тя също се усмихна, но с известно усилие.

— Опитай пак.

— Трябва ли да познавам Албърт?

— Ако беше от Пентагона… да, веднага щеше да разпознаеш името.

— Точно затова разчитам на теб.

— Тайгърман беше шеф на Даниълс. Много могъщ и влиятелен човек. Сътрудник на заместник-министъра по политическите въпроси Томас Хършфийлд — в общи линии може да се каже, че е третият човек в Пентагона.