Читать «Посредникът» онлайн - страница 39

Ние с Биан се спогледахме. Очевидният въпрос беше: защо един служител от Министерството на отбраната, заподозрян в шпионаж, ще инсталира програма за криптиране в личния си компютър. Но пък, от друга страна, очевидното често е враг на истината.

Уил ни уведоми:

— Ехааа… страшно бих искал да се пробвам лично на тия ключове.

Направо го усетих как мислено потрива ръце. Но понеже бях идиот, попитах:

— И защо не се пробвате?

— Откровено казано, може да отнеме месеци, особено ако е VPN. Виж, ако е SSL, може да извадим късмет.

Биан кимаше. Аз нямах представа за какво мрънка Уил, но не възнамерявах да задам още един глупав въпрос и да бъда залят с поредната порция от онова, което сред тия хора минава за професионален жаргон, а всъщност си е словесна диария. Дипломатичната Биан предложи на Уил:

— Благодаря. Но не би ли било по-разумно да предадем тези криптирани файлове на Агенцията за национална сигурност? Те имат голям опит в разбиването на ключове.

Уил не се надяваше да чуе точно това и кимна намусено.

— Колко време ще отнеме? — попитах го аз.

— Може вече да имат опит с този алгоритъм. Ако се наложи да го пробиват от нулата, в зависимост от сложността… ден-два… или пък три месеца. За кога ви трябва?

— От днес за вчера. Кажете на Филис. Тя сигурно знае чий задник да срита или да целуне.

— Дадено. — Той понечи да си тръгне, после се плесна по челото и се завъртя. — О, Джон смята, че трябва да видите някои писма.

Двамата с Биан си взехме чашките и последвахме Уил към кабинета, където Джон беше забил нос в монитора.

— Уил спомена някакви писма — казах аз.

— Ъъъ… да. Мисля, че трябва да ги видите — отвърна Джон. — Един момент. — Без да гледа, той насочи курсора тъй точно, сякаш бе свързан с пръста му, и изкара на екрана текстови файл. След това поясни: — Има доста такива. Това тук е малко по-злобно… но като цяло дава представа за общото настроение.

Наведохме се над рамото му. Аз зачетох на глас:

Гадна кучко,

Онзи кръвопиец, шибаният ти адвокат, пак ми се обади. На работа!

Олеле! Млъкнах и продължихме да четем наум.

Омръзна ми от тъпите ти заплахи, че пак ще ме вкараш в съда, и СЪВСЕМ ми писна от опитите да ми съсипеш кариерата. Няма повече да търпя. Кажи на онзи тъпанар да не ме търси повече в службата, инак ще съжалява. Лично ще се погрижа.

Набий си го в дебелата глава: нямам повече пари за даване. Изсмука ме като пиявица. Лизи имала да си плаща колежа — много важно! Кажи й да си размърда задника и да се хване на работа. Трябва да ям, да се обличам, да живея.

Продай проклетата къща, тя и бездруго е твърде голяма за теб. Аз вече не живея в нея. Между другото тия дни минах от там. Моравата не прилича на нищо. И колата не прилича на нищо. А какво стана с парите, които ти дадох за ремонт на покрива? Явно си ги похарчила за нещо друго, кучко. За какво? Имам право да знам. Парите са МОИ.

Бих те помолил да предадеш поздрави на децата, но, естествено, няма да го направиш. Така или иначе, вече си ги настроила срещу мен. Проклинам деня, когато те срещнах. Къде ми е бил умът да се оженя за теб? Не забравяй, ако адвокатът ти пак ме потърси в службата, ще го накарам да съжалява. Теб също. Не ме подценявай.

Клиф.