Читать «Посредникът» онлайн - страница 36

Тя не потвърди, а отново попита:

— И какво ме интересува това?

— Искаш да предположа, че те водят морални съображения. Военната академия, дълг, чест, родина и прочие. — Погледнах я в очите и откровено казах: — Всъщност наистина вярвам, че се ръководиш от тези фактори.

— Но смяташ, че има и други мотиви. Нали?

Именно.

— Ако ще работим заедно, бих искал да ги узная.

— Не ми ли вярваш?

Не й вярвах, но нямаше смисъл да го изтъквам. Вместо това казах:

— Разкритията ни могат да се окажат крайно неприятни и може би много вредни за твоите шефове. Бих искал да знам на каква позиция си, как ще реагираш.

— Прекалено залагаш на това. — Тя ме погледна и каза: — Мисля, че си много умен, много наблюдателен и умееш да водиш разследване. Искам да разгадая случая и от теб ще излезе добър партньор. Ето професионалната причина. — След още малко добави: — А може и да те харесвам. Сигурно е шаблон… но ми напомняш на някого.

— Имаш право. Изтъркан шаблон.

— Но е вярно. На годеника ми. Той е в Ирак, майор от Първа бронирана дивизия. — За миг топлите й очи се вгледаха в мен. — Не си приличате, но имате толкова общи черти. Направо невероятно.

Не пропуснах да отбележа, че смени темата, но тази беше по-интересна и определено далеч по-приятна от разговорите за убийства.

— Например?

— Марк… така се казва… Марк е някак наперен, движи се по особен начин — секси, самоуверено. И двамата имате неприятния начин да пришпорвате хората, когато смятате, че сте прави, а те ви се пречкат.

— И си сгодена за такъв тип?

— Е, има си недостатъци. — Тя се разсмя. — Ще се погрижа за тях след сватбата.

Това им харесвам на жените.

Тя ме погледна.

— И той като теб не знае кога да си затваря устата, няма инстинкт за самосъхранение и…

— Извинявай… не говорехме ли за възстановка на престъплението?

Тя се усмихна. Почти.

За да върна разговора към Даниълс, аз казах:

— Факт номер две. Човекът умира в собственото си легло с пистолет в ръката.

— Да. Защо?

— Или сам е взел пистолета, или някой го е сложил там. Шансът е петдесет на петдесет.

— Добре. Факт номер три. Беше гол и надървен. Какво ще кажеш за това?

Изблещих се.

— Да го формулирам ли по друг начин? — попита тя.

— Вече няма смисъл. Най-невинното обяснение е, че се е насладил на миг сексуално усамотение преди самоубийството. Вече го обсъдихме.

Тя не ме помоли да преразгледаме въпросното обсъждане, а мъдро допусна:

— Но има и не тъй невинни обяснения, нали?

— Така изглежда. Имал е компания и тя не се е държала според очакванията му.

— Компания от женски пол.

— Е… не изключвай възможността вкусовете на мистър Даниълс да са били насочен в обратна посока или някъде по средата — казах аз. — Но до доказване на противното ще работим с предположението за жена. И тук става интересно. Защо му е да зарежда мръсен запис в машинката?

— Ти ми кажи.

Усмихнах се.

— Това надхвърля опита и въображението ми.

Тя също се усмихна, малко хладно, но все пак реши да не разваля играта.