Читать «Посредникът» онлайн - страница 34

Така или иначе, беше много интересно. Джон тъкмо се впусна в подробно и бих казал, дори увлекателно обяснение относно правилата за преодоляване на компютърната защита, когато измъкнах пистолета и ги очистих и двамата. Не бе, майтап.

Изобщо не бях въоръжен, затова сторих единственото възможно — избягах.

Дори Биан, която познаваше темата поне колкото да им зададе няколко предпазливи въпроса, ме последва навън с облекчение.

Спряхме до автомата за кафе, сипахме си по чашка и отидохме да седнем в моята тясна килийка.

— Защо задаваш въпроси! — упрекнах я аз. — Това само ги поощрява.

Тя се усмихна.

— Единствено за да видя изражението ти, когато попитах за системата за кодиране.

Трябваше да сменя темата, затова казах:

— Между другото твоят шеф силно ме впечатли. Случва ли му се да си вади главата от задника?

— Видях, че си допаднахте. Дали ще е начало на нещо красиво и трайно?

— Лично аз го харесвам. Наистина. Ще направя всичко по силите ми, за да установим топли дружески отношения.

— Дрън-дрън.

— Именно. Кой е той?

— Бивш военен. По-точно полковник в оставка от военната полиция. Виж, знам, че е малко напорист и неотстъпчив… но си разбира от работата. Действа много старателно, по устав.

— Като Адолф Айхман.

— Добро сравнение. Но… — Тя се зачуди какво хубаво да каже и най-накрая измисли: — Поне никога не е тайна защо върши нещо.

— Добре. Защо се зае с Клифърд Даниълс?

Тя се разсмя.

— Кой знае, по дяволите?

— Той знае. — След малко попитах: — Е, как ще подходим към случая?

Биан разбираше много добре какво питам и защо. Когато започваш разследване на убийство, обикновено имаш труп, а ако си късметлия, и оръжие на убийството. Останалото трябва да търсиш — мотиви, заподозрени, достатъчно улики, свидетели и доказателства, за да пратиш злия човек на горещия стол. Понякога — дори твърде често — убиецът е идиот и оставя купища улики, водещи от жертвата право към него: отпечатъци, сперма, ДНК, а в последно време деянието все по-често може да се окаже заснето на видеозапис. Убийците или поне повечето убийци не са чак толкова хитри.

Но този случай не беше такъв. Подозирах, че си имаме работа с един от онези редки убийци, които работят на по-високо ниво — затова решението откъде да започнем и как да действаме щеше да определи бързината на следствието и броя на задънените улици по пътя му.

Биан отпи глътка кафе и предложи:

— Добре, нека да предположим, че е убийство. Мисля, че ще е най-добре и за двама ни. В такъв случай да процедираме като при стандартно разследване на убийство.

— Разумна идея.

— Защо не започнем от заподозрените?

— Добре. Мисля, че доста хора са искали да запушат устата на Даниълс. Може би и американци, разтревожени от евентуалната шумотевица и последствията за кариерата им, ако той се раздрънка пред комисията. Това включва хората, с които е работил, хората, за които е работил, и нагоре, чак до министъра на отбраната и президента на Съединените щати.