Читать «Посредникът» онлайн - страница 268

— Дай да зарежем празните приказки. Дошла си да провериш колко ще струва мълчанието ми.

Тя се вгледа в клечките за хранене, после вдигна очи към мен и попита:

— Колко ще струва?

— Повече, отколкото можеш да ми предложиш. Високопоставени хора извършиха лоши и безчестни дела. Заслужават да бъдат наказани. Трябва да бъдат наказани.

Тя набоде още едно оризово топче и го огледа, навярно за да не гледа мен.

— Днес цял следобед аз и директорът бяхме в Белия дом. Президентът и съветникът по националната сигурност вече са напълно осведомени. — Тя остави клечките, избърса устните си със салфетка и се замисли. — На Томас Хършфийлд беше предложено престижно назначение извън Министерството на отбраната. Предупредиха го, че предложението е в сила до утре. А Албърт Тайгърман днес изведнъж проумя, че трябва да отдели повече време на семейството си. Утре сутрин президентът с дълбоко съжаление ще приеме оставката му.

Малко се изненадах от новината. Но не бях напълно доволен.

— Това ли е всичко?

— Дори и най-голямата глупост не е престъпление, Шон. Погледни го по този начин: хиляди войници отдадоха живота си, за да успеем в Ирак. Вече няма значение как стигнахме дотук или какви безумия са извършени междувременно. Важното днес — единствено важното — е как ще излезем и какво ще се случи, ако си тръгнем прибързано.

Вече бяхме стигнали до същината на проблема. Аз нямаше да сваля картите, а Филис нямаше да ме притиска.

— Ако си помислиш — каза тя, — всички войни са политически провал на едно или друго ниво. Пърл Харбър не биваше да се случи. Атаката срещу Корея бе резултат от ужасяваща глупост във Вашингтон, а намесата на Китай — провал след провал. А след това Виетнам… — Тя стисна ръката ми. — Трябва ли да ти обяснявам?

— А какво ще получи Управлението?

— Удовлетворение от добре свършената работа.

— Моля?

— Не сме изнудвали администрацията, както вероятно намекваш. Виновниците ще бъдат наказани. Нищо друго не искахме. Доволни сме. И ти би трябвало да си доволен.

— Ама не съм — възразих аз. — И освен това забравяш нещо.

— Тъй ли?

— Много добре знаеш. Махмуд Шараби.

— А, той ли? Двайсет хиляди бунтовници в Ирак всяка нощ сънуват как го убиват. Все на някого ще му провърви. От мен да го знаеш.

Звучеше като обикновена статистика, но не ми се вярваше да е само това. И не исках да знам.

Момчето се появи с бяла риба и ориз за Филис, а на отделно блюдо имаше два големи хамбургера, пликче с картофи и две студени бири за мен. Филис се разсмя и обясни:

— Момчето те помни. Целият персонал те помни.

Захванахме се с храната. За да е по-приятно, сменихме темата, та да не се изкушавам да я сграбча за гърлото. Филис предсказа, че президентът ще спечели утрешните избори и че според нея така е редно — сам е забъркал кашата, сам да си я сърба.

Аз обаче бях задал един въпрос, на който Филис така и не отговори. Защо бе оставила Биан да се измъкне? Впрочем вече и сам се досещах.