Читать «Посредникът» онлайн - страница 266

Филис не си пада по празните приказки, значи подготвяше нещо и трябваше да изчакам.

Погледна ме и добави:

— Много ми се иска да кажа, че имам приятни спомени от онова време. Но не е така.

Очевидно трябваше да попитам защо. Попитах.

— Вероятно защото беше ужасна и нелепа трагедия за нашата нация. Така го виждат американците. Дадохме петдесет и осем хиляди жертви. Познавах някои от тези хора… всъщност познавах мнозина.

— Един от моите чичовци е на стената. Както и бащите на няколко мои приятели.

— Там няма много бащи. Повечето бяха съвсем млади момчета. — Тя се загледа настрани, после каза: — Ние поне успяхме да съберем мъртвите на една стена. Те загубиха два милиона, а ние изоставихме милиони южняци и ги обрекохме на истински ад. Какво да кажем за тях?

Обикновено встъпленията на Филис са по-изтънчени. Смисълът беше следният: двамата, седнали на тази маса, знаеха тайни, които можеха да тласнат сегашната война към преждевременен край. Тя нямаше да ми чете лекции за националната чест, геостратегическите интереси или моя личен дълг. Бях й благодарен за това. Знам си дълга и го изпълнявам — с дребни изключения. Така или иначе нямаше да ме впечатли.

Затова казах нещо елементарно:

— Ти си знаела за Биан от самото начало.

— Знаех повече от теб.

— Тогава защо?

— Защо допуснах Биан в разследването? Защо й позволих да продължи? Защо не споделих с теб? — Тя помълча, после попита: — Или защо я оставих да се измъкне?

Тя отпи глътка чай, очевидно доволна от моята съобразителност. В края на краищата никой началник не обича подчинените му да са идиоти — така и самият той изглежда глупак. Същевременно Филис ме проверяваше.

— Да започнем от това как разбра.

— Е… също като теб се зачудих какво търси офицер от военната полиция на мястото на цивилно престъпление. Когато видях как се бори за участие в следствието… Да кажем, че станах още по-любопитна.

— Защото за разлика от мен си знаела, че има още едно убийство.

Тя не отговори.

— Повод за подозрение, нали?

— Или поне повод да се поразровя — потвърди тя. — От една проверка в армейския кадрови отдел узнах за предишната й работа в Багдад. Генерал Бентсън е мой стар познат. Обадих му се и той ми разказа цялата тъжна история.

— И ти вече знаеше как е загинал нейният годеник?

— Пропуснах ли да спомена, че съм натоварена и с това разследване?

— Да, май наистина пропусна.

— Е, сега го споменавам. Два месеца буксувахме, Шон. Използвахме всички възможности на Управлението и все не успявахме да разберем кой провали тази извънредно деликатна и важна операция, нито пък кой е убил Даян. Голяма мъка. И голям срам.

— Но след това беше сигурна, че разполагаш с убиеца.

— Мислех, че разполагам с перспективен заподозрян.

— Защо не арестува Биан? Аз бих го направил.

— Всички улики бяха косвени. Нищо не я свързваше с убийството на Даян, а Даниълс можеше и да се е самоубил. — Тя вдигна нещо от масата, може би влакънце. — Ти сам казваше, че прилича на самоубийство.