Читать «Посредникът» онлайн - страница 264
Брайан Хейг
Спрях да чета и се загледах в стената. Сигурен бях, че никога преди това не е убивала, макар че не личеше да я мъчи вина и това бе разбираемо. Но колкото и да ненавиждаше този човек, накрая не бе намерила сили да го подложи на изтезание. Добрите хора може да вършат лоши неща, но не са длъжни да ги харесват.
По-нататък Биан описваше накратко как се облякла, взела мобилния телефон на Даниълс, седнала и включила компютъра му — искала да узнае името на неговия съучастник, но се сблъскала с непреодолима преграда: файловете били кодирани. Тогава прибрала компютъра в куфарчето и го пъхнала под леглото, тъй че ъгълчето да се подава.
Писмото продължаваше:
Прибрах се, изкъпах се, облякох униформата, върнах се обратно, паркирах пред блока и зачаках да дойде чистачката, а след това и полицията. Мислех си какво съм направила и какво предстои да направя. Знаех, че с кариерата ми е свършено, и това не ме плашеше. Кариерата ми свърши още когато куршумът прониза сърцето на Марк. Знаех какво ще стане, ако ме хванат, но и това не ме плашеше. Имаше още толкова много неизяснени въпроси, толкова много виновници. И не ставаше дума само за Марк.
Вече не. Ставаше дума за всички наши войници в Ирак, които вярват, че Вашингтон ще постъпи правилно. Ето какъв беше планът ми. Да се включа в разследването, да узная кой какво е извършил и да накажа виновните. Щях да бъда ангелът на възмездието. Никой и нищо не можеше да ме спре.
На сцената излезе Шон Дръмънд. Не те харесвах. Поне отначало. Ти ме дразнеше, плашеше ме и което е най-лошо, едва не разкри истината. Божичко, беше на косъм. После неволно започнах да те харесвам. Мислех си, че съм с призрак или че може би те е пратил духът на Марк. Глупаво е, знам. Лошото, Шон, е, че щом извършиш убийство, няма връщане, а когато си изясних историите около Даниълс, вече и не исках да се връщам. Влюбвах се в теб, но за това вече бе твърде късно — твърде късно за мен, а от там и за двама ни.
Това е. Честно казано, не съжалявам. Освен за едно. За теб. Може да си имаш големи неприятности, защото бяхме партньори и защото могат да те обвинят за провалите — например за изтеклата информация. Затова ти пращам писмото — то ще е твое алиби, а и ще ти помогне да приключиш разследването. Описах всичко подробно и ще е лесно да го провериш.
Не си губи времето да ме търсиш. Няма да ме намериш. Обичам Америка, ще тъгувам за нея и винаги ще съжалявам, че изтървах шанса да видя дали би ни потръгнало заедно.
Но сега трябва да почна от нулата.
