Читать «Посредникът» онлайн - страница 263

Преди да отгърна следващата страница, отпих глътка уиски. Сега всичко изглеждаше толкова очевидно — Даян сама е потърсила Биан, за да й каже за Клиф Даниълс. А беше естествено като неин бивш любовник Даниълс да знае къде и кога излиза да тича. След като вече си бил продал душата заради болни амбиции, след като бил стигнал до предателство с Шараби, до убийството оставала само една малка крачка и Даниълс я направил.

Мислел си, че с убийството на Даян прикрива следите, че е излязъл от примката; всъщност сам поканил смъртта си.

Продължих да чета. На следващите две страници Биан описваше как е заложила капана на Клиф Даниълс. Първо открила кабинета му в Пентагона, после го проследила до колата, до жилището, научила къде се подстригва, къде пазарува, откъде си купува пиене и дори веднъж го проследила на среща с една от любовниците му. Около седмица по-късно седнала срещу него в едно от кафенетата на Пентагона, завързала разговор и го поканила да излязат заедно. Следваше подробно описание къде са ходили и какво са правили. Нямах представа защо бе сметнала за необходимо да включи тези подробности, но може би обяснението щеше да дойде тепърва. Интересно, никъде не споменаваше, че е спала с него — използваше по-деликатни изрази, например „вечерта завърши романтично“, — но се подразбираше.

Представях си как онзи мръсник ляга с Биан и ми се искаше аз да го убия.

Стигнах до последната нощ.

Отведох го на вечеря в един местен бар, където платих сметката. В брой, както винаги. Харесваше му да плащам аз. Това гъделичкаше самолюбието и егоизма му. Както винаги, свинята се напи и почна да ме опипва, а аз трябваше да се преструвам, че ми харесва. Обещах му незабравима нощ. Глупакът се разсмя.

Може би вече си се досетил — защо точно тази нощ. Знаех, че на другата сутрин идва чистачката, а трябваше да съм там, когато дойде полицията. Задържах го до след полунощ — исках другите наематели в сградата да са заспали. Преди да слезем от колата, си сложих руса перука и дълги черни ръкавици. Казах, че това е част от плана ми за вечерта, и той се зарадва. Имаше извратени наклонности, но не вярвам, че би искал да знаеш подробности, а аз определено не желая да си ги спомням.

Щом се качихме, помолих го за чаша вода и докато той беше в кухнята, аз отидох в спалнята, извадих пистолета му от нощното шкафче, заредих го и завинтих заглушителя, който бях поръчала по интернет. Когато той влезе, казах му да се съблече и да легне. Беше тъй възбуден, че едва не разкъса дрехите си. Пуснах радиото, намерих лека танцова музика и започнах бавен стриптийз, който още повече го възбуди. Той лежеше, опипваше се и ме гледаше. Ненавиждах го, Шон. Непрекъснато говореше мръсотии, описваше какво щял да ми направи, а аз можех само да мисля какво ще му направя аз. Бях останала по бельо, перука и ръкавици. Повярвай ми, той беше много по-гнусен, себичен и извратен, отколкото са ти казвали. Все още не знаех с пълни подробности как е причинил смъртта на Марк, но знаех, че е виновен. Знаех и че е убил Даян — разцепил й черепа и я захвърлил като боклук в гората.

Качих се върху него и той ми каза, че ме обича, а аз отговорих колко съм щастлива и в същото време посегнах към пистолета, който бях скрила под матрака. Той дори не усети как се прицелих в главата му.

Дойде мигът на истината. Мислех си, че мога да спра, че още не е късно да го предам. Но тия мисли не траяха дълго. Мислех си да му кажа всичко. Би било чудесно да го гледам в лицето, докато разказвам.

Но накрая просто казах „Сега ще умреш“ и пръснах гнусния му мозък.