Читать «Посредникът» онлайн - страница 256

Опитах да си го представя. Двете са насаме на тъмна алея. Биан обвинява, Даян отчаяно отрича. Силната, пъргава, атлетична Биан поваля Даян на земята — тряс — пада един пръст — тряс — отхвръква втори. Под надвисналото острие Даян не издържа и си признава. Разказва за пробива в компютърната система на иранците, за връзката си с Даниълс и че може би, без да иска, е разкрила тайната пред любовника си.

Биан вече знае името на следващата си жертва, Клиф Даниълс. А горката Даян е признала престъпление, за което не може да има прошка. Плюс това вече рискът е твърде голям — Даян се е срещала с Биан в Багдад, ще съобщи на полицията за ужасното нападение и Клиф Даниълс ще избегне възмездието.

Тряс — удар в челото и въпросът е уреден.

Край. Очевидно убийство.

Убедително ли звучеше? Да. А аз убеден ли бях? Не. Не съвсем.

Смущаваше ме мисълта как Биан безмилостно инквизира заподозряната. Нежната, забавна Биан Тран. Нима зад онези топли и умни очи се криеше такова бездушно чудовище?

Е, бях видял как без колебание простреля четирима терористи в краката, което също ме потресе и изненада. Но има голяма разлика между това да простреляш четирима мъже и да кълцаш отблизо ръката на жертвата.

Е, не чак толкова голяма. Знам ли?

Шофьорът неуморно бъбреше нещо за времето, за дъщеря си в колежа, за учебните такси, за живота и политиката. Престанах да му обръщам внимание, защото мислено откривах заседание на военния съд срещу Биан Тран — войник, патриот, почти моя любовница и вероятно най-дръзката и хитра убийца, която бях срещал.

Сигурно съм размишлявал дълго и напрегнато, защото изведнъж таксито спря и шофьорът каза:

— Пристигнахме.

Погледнах навън и видях, че сме под колосалната арка на международно летище „Дълес“. Платих сто и двайсет долара, добавих двайсетачка бакшиш, слязох и метнах торбата на рамо.

Време беше да се изправя пред Биан Тран и нейните чудовища.

40

Минах през въртящата се врата и от най-близкия монитор узнах, че пътниците за полет 837 на Юнайтед Еърлайнс трябва да се явят при изход 48 в крило В. От втория телефонен разговор в таксито бях разбрал, че това е последният днешен пряк полет за Азия — по-точно за летище „Инчон“ в Сеул, откъдето при добро желание човек можеше да хване самолет до Виетнам.

Всъщност първото ми обаждане от таксито беше до ресторант „Щастлива виетнамска кухня“. Не се изненадах, когато непознат женски глас ме уведоми, че мисис Тран не е там и никога повече няма да бъде. После жената сподели, че мисис Тран е решила да се завърне в родината си и ресторантът вече има нови собственици.