Читать «Посредникът» онлайн - страница 239

След малко той каза:

— Не знам дали си я виждал. Зашеметяваща е. Невероятно тяло, разкошно лице и… — Той млъкна насред изречението и се изкашля. — Прозвуча малко грубо, нали? Исках само да кажа…

Усмихнах му се с мъжка солидарност.

— Истинска хубавица. — Разменихме си усмивки, пълни с разбиране, после аз зачетох от въображаем бележник: — На въпроса за външността й подполковникът отговори без никакъв намек, че майор Тран поддържа тялото си според най-високите армейски изисквания.

— Ха, добре казано.

Дотук с приятелството. Попитах подполковник Честър:

— Какви бяха задачите на майор Тран тук?

— Беше прикрепена към един специален отдел. Част от армейското разузнаване, но не съвсем, ако разбираш какво искам да кажа.

— Деликатна информация?

— Изключително деликатна.

— Например?

Той направи такава физиономия, сякаш току-що бе узнал, че съм спал с майка му и съм се похвалил на всички в гимназията.

— Не е твоя работа.

— Освен ако имам достъп до свръхсекретни материали, какъвто наистина имам. И освен ако е пряко свързано с разследването, а наистина е така. Моля, отговори на въпроса.

Подполковник Честър обаче не беше глупак и и отговори:

— След като видя писмено разрешение и след като подпишеш декларация за тайна. Не съм някакво си зелено лейтенантче, Дръмънд. Престани да ме баламосваш. И изобщо за какво е това разследване?

— Не е твоя работа.

— Типичен юрист. Само иска, а нищо не дава.

С приятелския подход не се получаваше, затова опитах изстрел напосоки, но не съвсем.

— Групата, за която говориш, се е занимавала с обработка на информация. Получавала е от ЦРУ данни за иранските ходове и дейности в Ирак. Работата на майор Тран е била да превръща тези съобщения в оперативни планове, да търси как да бъдат използвани.

Той се завъртя и ме погледна втренчено.

— Защо питаш, след като знаеш?

— За потвърждение — отговорих аз и наистина вече имах потвърждение. — Стар трик. Често използваме странични въпроси, за да проверим откровеността на свидетеля.

— И как се представям?

— Зле, Кемп. Много зле. Колко време се е занимавала с тази дейност?

— Не мога да кажа. Когато пристигнах, вече беше в групата.

Глупости.

— Подполковник, лесно мога да получа тази информация от личното й досие.

— Чудесно. Защо не го направиш?

Без да обръщам внимание на въпроса му, аз продължих:

— Поправи ме, ако греша. По време на нахлуването тя е била оперативен офицер на военно-полицейски батальон, после е останала на същата служба няколко месеца след падането на Багдад, а след това е прехвърлена тук, в армейското разузнаване.

— В батальона е била около пет месеца. Ако те интересува, от разузнаването са я изискали персонално. — Той обясни: — Генерал Бентсън чул, че владее отлично арабски, има оперативен опит и страхотна репутация. Беше прочистила един много размирен сектор от Багдад, и то по време, когато останалата част от града тънеше в хаос. Великолепни препоръки.

— Но като военен полицай.

— Втората й специалност беше военно разузнаване. Виж сега, откровено казано — дано не те разтревожа, — повечето кадрови военни разузнавачи изобщо не познават това място, тези хора, този тип война. Лично аз съм специалист по тълкуване на сателитни данни и тук, на място откривам съвсем нов свят. — Той се изсмя на собствената си слабовата шега. — През първите месеци се чувствах като в страната на Оз — само дето нямаше щастливи, танцуващи дребосъци, а вълшебникът се оказа смахнат убиец.