Читать «Посредникът» онлайн - страница 238

— Мисля, че грешите.

— Аз пък не мисля. Тази година загубихме само двама майори. Лично се погрижих за ковчезите и на двамата. — Той добави: — Кербала. Там загина Кембъл. Куршум в сърцето.

Сигурно съм изпаднал в шок, защото по някое време осъзнах, че чувам гласа на майора:

— Сър… сър… Чувате ли ме?

— Ъъъ… да. Сигурно е административна грешка и…

Затворих и тъпо се загледах в пода. Марк Кембъл… мъртъв. От пет месеца насам… мъртъв.

Биан бе излъгала. Но защо? И още нещо, ако през онези два дни в Багдад не бе прегръщала годеника си, къде бе ходила и какво бе правила? Сержантът ме гледаше втренчено и аз събрах присъствие на духа, за да попитам къде е щабът на пехотното разузнаване.

Той ме упъти и аз се отправих почти тичешком към съседната сграда. Вратата беше затворена, но имаше звънец, който натиснах, и камера, на която се усмихнах.

Някой отвътре отключи електронната брава и аз влязох в малко, оскъдно обзаведено преддверие. Този път зад бюрото седеше жена със сержантски нашивки, която съсредоточено разглеждаше мъжко списание за фитнес — без съмнение заради статиите.

Прекъснах образователните й занимания и я уведомих, че трябва да поговоря с някой офицер, който е тук поне отпреди шест месеца и си спомня за майор Биан Тран. Тя обеща да потърси някого и излезе.

Около две минути по-късно се върна, придружена от симпатичен подполковник с емблеми на военното разузнаване върху петлиците. Представих се и той ми протегна ръка.

— Кемп Честър. С какво мога да ви помогна?

— Имате ли кабинет?

Той поклати глава.

— Само генералите имат кабинети. Аз имам бюро в общата канцелария. Върши ли работа?

— Не. Да се поразходим.

Той ме изгледа странно, но от любезност и любопитство ме последва. Излязохме от сградата и бавно тръгнахме из Зелената зона. Имаше много начини да поведа разговора, но трябваше да прикрия следите си, затова попитах направо:

— Познавахте ли майор Биан Тран?

— Да. Работихме заедно. Тя напусна преди два-три месеца. Защо?

— Аз съм един от следователите по следствие 15–6.

На армейски жаргон 15–6 означава подготовка за военен съд, нещо като цивилното предварително съдебно дирене. Видях как веждите му подскочиха и го успокоих:

— Не се вълнувайте. Тя не е обвиняема.

Той кимна с облекчение.

Продължих с най-официалния си адвокатски тон:

— В момента майор Тран работи към един от следствените отдели в Пентагона. Тя е ключов свидетел по дело, което най-вероятно ще стигне до военен съд. Въпросите, които ще ви задам, са за проверка на обстоятелствата.

Поне последното беше вярно.

— Разбирам. Е, ще ви помогнат ли няколко най-общи преценки?

— Да. Говорете, моля.

— Тя е страхотен офицер. Талантлива. Способна. Честна и работлива…

— Извинявай, Кемп, мога и сам да прочета служебната й характеристика. Какво мислиш лично ти за нея?

— Ами… всички я харесваха. Ако не вярваш, попитай. Няма да чуеш и една лоша дума за Биан. А ако чуеш, обади ми се кого да напердаша.

Хората се стряскат от правни разследвания и аз нарочно не отговорих, което обикновено изнервя свидетеля и го прави по-приказлив.