Читать «Посредникът» онлайн - страница 241

И, разбира се, оставаше въпросът за Марк Кембъл. Горкият покойник Марк Кембъл. Защо лъжеше Биан? Защо го пазеше в тайна? Какво бе правила през онези два дни в Багдад? И по-важно — защо трябваше да ме лъже?

Навярно се бях унесъл в разсъждения, защото Кемп Честър също успя да поразмисли и попита:

— Хей, какво общо има всичко това с 15–6? Нали уж само искаш да прецениш доколко може да й се вярва като свидетел? Какво става?

Огледах го, без да бързам. Свестен мъж, разсъдлив, сладкодумен, съобразителен. Но очевидно изпитваше силна привързаност към Биан. Разбирах го, защото и аз самият бях наполовина влюбен в нея. Той се мъчеше да я защити, което повдигаше вечния коварен въпрос: защо смята, че Биан се нуждае от защита. Както казват, няма дим без огън. Невинаги, но когато отвсякъде ти сервират пушеци и мъгли, по-добре е да провериш.

От една страна, оценявах неговата лоялност към Биан и го харесвах заради това. Налагаше се обаче да обърна другата страна, затова го изгледах строго и попитах:

— Аз казвам ли ти как да си вършиш работата?

— Не, но…

— Защото ще ти бъда адски признателен, ако ми отвърнеш със същата професионална любезност. — Изчаках го да осъзнае промяната в тона на разговора. — Може би сбърках, че подходих неофициално, приятелски. Може би трябва да си поговорим в някоя стая за разпити на военната полиция.

— Добре, добре. Не се стягай…

Вече знаех кое ме мъчи най-много и попитах:

— Когато прехвърлиха Биан от полицейския батальон в щаба, това трябваше да е за цяла година, нали?

— Нямам представа.

— Почваш сериозно да ме ядосваш.

— Добре де, за цяла година. Нейният годеник тъкмо беше пристигнал в Ирак. Биан искаше да изкара годината заедно с него.

— Но се върна в Щатите след… колко? Шест, седем, осем месеца?

— Да, някъде там.

Хвърлих му още един хладен поглед и той побърза да се поправи:

— Около седем месеца и половина. Напусна по-рано. Толкова ли е важно?

— Защо съкратиха престоя й тук?

Сега Кемп изглеждаше притеснен и дори малко измъчен.

— Защо не попиташ бившия й началник? Ние с Биан бяхме приятели и… Виж, много е неудобно.

— А ти знаеш много добре, че личните удобства или неудобства на един офицер нямат значение. Зададох ти въпрос. Отговаряй.

— Защото… ами, защото беше прехвърляне по семейни причини. Защото годеникът й умря тук, в Ирак. Тя го понесе много тежко. — Той помълча и добави: — Генералът й съчувстваше. Лично се погрижи да я прехвърлят в Щатите.

Изчаках малко, после казах:

— Кемп, тъй като сме в армията, не съм длъжен да ти искам клетвени показания, да ти чета правата и прочие глупости. Аз съм съдебен служител и водя официално разследване. За лъжливи, неточни или подвеждащи показания мога да ти търся отговорност. Недей да си утежняваш положението.

Кемп понечи да каже нещо, но аз го прекъснах:

— Вече говорим официално. Разбрахме ли се?

Той мълчаливо се вгледа в мен.

— Според устава критериите за прехвърляне или уволнение по семейни причини се отнасят само до преките родственици — казах аз. — Искаш ли да коригираш отговора си?

Той направи кисела физиономия, но отговори: