Читать «Посредникът» онлайн - страница 224

Не беше очаквал да чуе такива думи; вярваше, че мъртвият Даниълс е отнесъл тайните в гроба.

— Ъъъ… — измънка той. — К-кой… моля ви, кой сте вие?

— Няма значение. Искам майор Биан Тран незабавно да бъде доведена в този кабинет. Разполагате с десет минути. Иначе…

Той ме погледна изумено.

— Аз… аз… к-какво? Никога не съм чувал за тази… жена… майор… как я нарекохте?

Станах и се приведох над бюрото.

— По ваша заповед колата й беше нападната снощи. Тя е ранена и отвлечена. — Кръстосахме погледи. — Ако е мъртва, и вие сте мъртъв. Ще ви убия собственоръчно. — Посочих часовника си. — Девет минути.

— Казах ви истината. Не я познавам… и к-категорично… не съм я отвлякъл. Ако някой ви е казал друго… з-значи безсрамно лъже.

Продължавайки да го гледам в очите, аз поясних:

— Преди да бъде извлечена от колата, майор Тран е написала вашето име с кръв върху таблото.

— О… — Той се озърна из кабинета, опита да се съвземе и лицето му донякъде си възвърна цвета. После каза с учудващо хладнокръвие: — Защо не седнете? Нека да поговорим без повече заплахи.

— Имам по-добра идея. Защо не вдигнете телефона и не наредите на хората си да доведат Тран? Времето лети.

— Защото не мога. Вие грешите. — Той дълбоко си пое дъх и каза: — Идвате в кабинета ми — в моя кабинет — и ме обвинявате в убийство и отвличане. Не можете да ме принудите да призная тези неща, които са големи, ужасни лъжи. — Явно си бе възвърнал самообладанието, защото нареди властно: — Седнете.

Тоя тип се нуждаеше от един юмрук в носа и аз се приведох напред, но тогава той стори нещо, което леко обърка плановете ми. Дясната му ръка изскочи изпод бюрото и в нея имаше пистолет, чието дуло увисна само на петнайсет сантиметра от слабините ми.

— Седнете — повтори той малко по-настоятелно и поканата прозвуча доста по-убедително, тъй като пистолетът застрашаваше най-важната част от тялото ми.

Не седнах, но отстъпих две-три крачки назад и казах:

— В офиса има шестима агенти на ФБР. Чуйте. — Помълчахме и през стените се чу съвсем ясно как хората на Тайри преобръщат всичко в приемната с главата надолу. — Дайте ми този пистолет и обещавам да не ви пребивам до смърт.

— Ще се въздържа. Вие нахълтахте в кабинета ми, заплашихте ме, побесняхте и ме нападнахте. Самозащита — имам пълното право да ви убия.

В такива моменти винаги си задаваш въпроса дали онзи отсреща говори сериозно, или блъфира. Е, току-що бях застрашил всичко, за което се бореше Шараби от десетилетия. Знаех, че е безмилостен, и не се съмнявах, че е способен на убийство. Освен това имаше право — когато убийството бъде извършено на четири очи, истината е монопол на оцелелия.

Но въпреки всичко той все още не стреляше — значи искаше нещо от мен. Любопитството му бе единствената причина да съм жив. Докато не го задоволеше, имах някакъв шанс.

В такъв момент трябва да гледаш човека право в очите, но аз погледнах пистолета и възкликнах:

— Хей, знаете ли? Клифърд Даниълс беше застрелян със същия пистолет „Глок 17“, нали?

— Така ли? Е… за пръв път го чувам.

— Просто ми се стори… някак странно, нали разбирате. Удивително съвпадение.