Читать «Посредникът» онлайн - страница 223

Аз обаче никога не съм си падал по този подход, затова наредих:

— Затвори телефона.

Той продължи да набира.

— Добре де, погребението си е твое — казах аз.

Той спря да набира. Явно бях привлякъл вниманието му.

— За какво говорите?

— Ами… за начало да си поговорим кой уби Клифърд Даниълс. После кой каза на иранците, че сме пробили кода на разузнаването им. И накрая кой рани и отвлече един майор от американската армия. Има и още, но за начало стига. Ти как мислиш?

Бях засегнал болното място или може би няколко болни места. Лицето му пребледня.

— Аз… нямам представа за какво говорите. К-кой сте… и к-кой ви изпраща?

Без да обръщам внимание на въпросите му, казах:

— Обикновено в такъв момент бих ви прочел правата и бих ви посъветвал да си намерите адвокат. Но днес аз ще ви бъда адвокат. Днес нямате права, само варианти на избор. — Помълчах, после обясних накратко защо трябва да внимава с въпросните варианти. — Мога да ви унищожа с едно телефонно обаждане.

Между другото Махмуд Шараби беше малко под шейсет, среден на ръст и възпълен, тъй че опитът да ме сплаши със свирепа физиономия не му се удаде много добре. Имаше голо теме с венче от прошарена коса, безизразно месесто лице с провиснали бузи, малка уста с дебели устни и кафяви очички, които ме гледаха смаяно. Като цяло създаваше впечатление за закръгленост и отпуснатост; може би затова хората го подценяваха.

Говореше превъзходен английски, но с изразен акцент и леко заекване, вероятно от нерви. Честно казано, не виждах в него и следа от властност, чар или поне представителност. Приличаше по-скоро на шишкав застрахователен агент, отколкото на национален водач. Вероятно именно затова му се налагаше да си пробива път към властта с лъжи, машинации и убийства.

Отгоре на всичко също като Никсън имаше навика в моменти на напрежение машинално да преплита пръсти — сега сякаш се мъчеше да изцеди вода от камък.

За да няма съмнения, аз го уведомих:

— Разполагам с компютъра на Клифърд Даниълс. — Очите му се разшириха и за да потвърдя най-лошите му опасения, продължих: — Вие сте Кръстоносец Две. Да, Клифърд Даниълс беше не само глупав, но и немарлив. Пропусна да унищожи електронните съобщения. А те, мистър Шараби, бяха разшифровани и са много… уличаващи. Всяко едно от тях.

— Но те…

Не му дадох възможност да ме прекъсне.

— Представете си как ще изглеждат тези послания на първата страница на „Ню Йорк Таймс“. — Той заби поглед в празния бележник върху бюрото си, а аз му напомних за в случай, че не се сеща какво е писал: — Например неприятните отзиви за другите водачи в Ирак. Непрестанните ви оплаквания от американската армия и американския посланик. Как го наричахте? Срам ме е да повторя думата. Мислите ли, че ще се зарадва на прякора? И накрая най-хубавото: как с Клиф се договаряте да съобщите на иранците, че сме пробили техния код.

Тъй като той мълчеше, аз казах:

— Направо страхотия. Как ще изглежда, а?

Пребледнялото му лице започваше да става безплътно.