Читать «Посредникът» онлайн - страница 210

Той се усмихна, но в очите му не видях веселие или поне задоволство. Единствено облекчение.

— Добър избор. Сама знаеш, това би било катастрофа и за двете ни страни. — Огледа ни един по един и кимна любезно. — В края на краищата войната продължава. Трябва да останем приятели. Добри съюзници.

След всичко, което бе казал за Америка, за нашето високомерие, за некадърността ни, бях смаян, че не го удари мълния. Явно без ние с Биан да усетим тънките нотки, шейхът и Филис бяха подхванали нова песен от рода на „Карай да върви“.

И наистина Филис леко кимна на арабския си приятел.

— Разбирам обаче, че ви създадохме известни затруднения — каза той и описа с цигарата няколко кръгчета из въздуха. — Притеснения. Неудобства.

— Високо ценя твоята загриженост.

Той се облегна назад и пусна дълга струя дим.

— Две имена, Филис. Само това съм упълномощен да предложа.

Филис прехвърли едната си ръка върху другата и отговори сдържано:

— Ако са верните имена.

— Да, да… разбира се. — Той се вгледа в нея. — В Сирия има един човек, който урежда прехвърлянето на оръжия и бойци в Ирак. Изключително умел и хитър контрабандист. — Филис не изглеждаше впечатлена и шейхът побърза да подчертае: — Работи на едро. Много на едро. Може би една трета от муджахидините влизат в Ирак по неговите канали.

Филис се взря в него, после кимна.

— Минахме половината път.

— И съм чувал за още един човек, саудитски емигрант, който набира бойци в Йордания. Той…

Филис го прекъсна:

— Зарежи. Вербовчици се заменят лесно.

— А… — За момент по лицето на шейха се мярна измъчено изражение. Той се поколеба. — Има още един човек, в Ирак, който определя целите за удар на муджахидините в град Кербала.

Филис напрегнато се приведе напред.

— Уви, той също е саудитец от известно семейство… баща му е мой скъп приятел от години и… предавам го с голяма болка.

Тоя тип беше изключителен играч и вероятно вмъкна това, за да се почувстваме по-добре. След малко Филис отбеляза:

— Сам знаеш, че имена без адреси са безполезни.

— А ти знаеш, че моите хора си тръгват заедно с мен. Както и тази адска машина. — Той посочи апаратурата с уличаващия запис, после бързо добави: — А човека в Йордания ще ти дам безплатно. На нас не ни трябва.

— Записът и пазачите са твои. Не ми трябват.

Както казах, ние с Биан не знаехме правилата на играта, но пазарлъкът явно бе свършил, защото шейхът се надигна от стола и почна небрежно да изтръсква пепел от бялата си дреха. Смукна за последен път вонящата цигара и я смачка с крак. След около три секунди отвори куфарчето си, порови вътре, извади три папки и грубо ги хвърли на масата.

— Имената им и къде могат да бъдат намерени — обясни той на Филис. — Освен това биографични данни, които със сигурност ще ви бъдат полезни, когато ги разпитвате.

Филис придърпа папките и прегледа съдържанието, докато шейхът взимаше касетофона и проверяваше дали записът още е вътре. Бяха си продали душите един на друг, но пак не си вярваха.

— Предай на директора най-искрените ми извинения — каза шейхът на Филис. Настана неловка пауза, после той направи измъчена физиономия и сподели: — Нямах избор, Филис. Ако не го бях направил, щях да си загубя работата.