Читать «Посредникът» онлайн - страница 208

Филис явно се умори от тия политически отклонения.

— Карай по същество, Турки — прекъсна го тя.

За момент той се вторачи в нея.

— Това е точно по същество. В кралското семейство има групировки — нарастващи групировки, — които вярват, че допуснахме ужасна грешка, като се сприятелихме с Америка. Вярват още, че Америка тласка Ирак към ужасяваща катастрофа, която ще погуби и нас. Шиитите идват на власт, а вие вече сте уморени от тази война и нямате търпение да се изтеглите час по-скоро. Към кого мислите, че ще се обърнат иракските шиити за защита от сунитите?

Той бе набрал инерция, радваше се на тази възможност да поучи невежите американци и отново си отговори сам:

— Към персийците. Към Иран. Всички държави от региона на Залива — всички големи производители на петрол — ще бъдат изправени пред унищожение. Представете си над половината световен петрол в ръцете на фанатиците от Техеран. Америка извършва икономическо самоубийство. — Той помълча, после добави зловещо: — Тласкате всички ни към самоубийство.

Отегчена от коментарите му, Филис попита:

— Тези двама принцове, Али и Фауд, осигуряват ли пари и помощ на Заркауи?

Той въздъхна и каза:

— Това… не мога да кажа със сигурност.

— А какво можеш да кажеш?

— Възможно е те, а и други… да са решили, че не могат да позволят на шиитите да управляват Ирак.

Арабите рядко отговарят директно на въпроса, особено ако е неудобен. Трябва да слушаш внимателно, да прескачаш пищните отклонения и да прилагаш правилото на противоположностите: „не“ означава „да“, „да“ означава „може би“, а „може би“ означава или „може би“, или пък „не е твоя работа“.

— Други? — попита Филис.

— Може би.

— Кои са те?

— Нямам представа.

Превод: знае, но не иска да разберем.

— Кои са тези двама принцове?

Точно този въпрос не искаше да чува, но нямаше как да се измъкне. След като вече знаехме имената им, очевидно щяхме да проверим чрез свои източници. Тъй че поне веднъж шейхът отговори пряко и недвусмислено:

— Принц Фауд е трети син на министъра на отбраната. Принц Али е втори син на нефтения министър.

Той внимателно следеше реакциите ни. Преди малко бе заявил, че принцовете са незначителни фигури — което можеше да е вярно, а можеше и да не е, — но татковците им бяха двама от най-могъщите и влиятелни хора в кралството, а това правеше и синовете им твърде значителни.

В отговор на нашето мълчание шейхът ни увери:

— Мога да се справя с това. И ще се справя.

Канех се да го попитам какво има предвид, когато Биан се приведе над масата и каза:

— Ти имаше разузнавателно досие за Бин Паша. Защо? Защо Бин Паша е бил под наблюдение?

Той прие въпроса й като несъществен.

— Ние наблюдаваме всички завърнали се муджахидини. В това няма нищо подозрително. Тия хора се връщат от Афганистан, Сомалия, Босна и Чечения със… странни идеи.

С други думи саудитците нямаха нищо против да изнасят терористи в чужбина, но връщането им беше голям проблем.

— Откога наблюдавате Бин Паша? — попита Биан.

— Мисля, че започнахме след завръщането му от Сомалия.