Читать «Посредникът» онлайн - страница 212

По тази причина не се изненадах особено, че същите правила важат и за шпионажа. И Биан не би трябвало да е изненадана. Но беше. А Филис, която обикновено използва по-изтънчени похвати към подчинените, този път изглеждаше удивително груба и непохватна.

Знаех, че няма да има полза, но посъветвах Биан:

— И на мен не ми харесва. Но това наистина е най-доброто, което можем да получим.

Тя отвърна:

— Този човек организира убийство, за да не стигнем до информация, която беше безценна за нас и злепоставяща за него. Същият човек току-що се спазари да отърве страната си от напълно заслужен позор. Това не е редно — всички знаем, че не е. Отречете ли, значи и вие сте като него.

Тя стана и излезе от стаята.

Филис се загледа след нея, въздъхна дълбоко, после насочи поглед към мен и каза:

— Трябва да я хванеш изкъсо.

Станах на свой ред и тръгнах към вратата, но на прага спрях и се обърнах.

— Разбирам решението ти. Наистина го разбирам, Филис. И знаеш ли какво? Ако бях на твое място, може би щях да сключа същата сделка.

— Благодаря.

Няколко секунди мълчах. После казах:

— Но това не го прави нито морално оправдано, нито поне приемливо. Затова тя е разочарована и отвратена. Честно казано, ако ние с теб имахме души, щяхме да изпитваме същото.

Филис понечи да каже нещо, но аз продължих да говоря:

— И не е там проблемът. В началото на случая имахме много възможности да постъпим правилно. Да стигнем до истината и да разобличим Шараби. Да разобличим Даниълс и шефовете му, да разкрием кой стои зад фалшифицираните разузнавателни данни и евентуалното предателство, а покрай другото се натъкнахме и на финансова машинация с участието на правителство, което имаме за съюзник. Вместо това се задоволяваме с няколко доморасли терористи. Мисля, че виждаш от какво може да се отврати един добър войник.

— Тя е превъртяла на тема чест и правосъдие. Ние вършим каквото е най-добро за страната.

— Няма да споря кое е добро и кое не. Вече не знам и това ме тревожи най-много. — След дълго мълчание добавих: — Уволни ме или ме прехвърли; все ми е едно. Приключих с тази работа.

Филис не се изненада, но и не изглеждаше готова да ме уволни. Взе следващата папка.

— Ще смятам това за прибързано чувство, изразено в момент на гняв и разочарование. Няма защо да изпитваш вина или срам. Разиграхме получените карти по най-добрия възможен начин. Ако има морални дефекти, причината не е у нас.

Не отговорих.

— Утрото е по-мъдро от вечерта. — Тя заби нос в папката. — Реши утре, на свежа глава.

И продължи да чете. Аз излязох.

34

Точно когато си мислиш, че всичко е свършило, хлътваш в поредната яма.

Два въпроса трябваше да бъдат решени, преди да се приберем — и Филис даде да се разбере, че няма да мръднем от тук, докато не свършим работата. Вероятно след всичко станало трябваше на всяка цена да отбележи някоя и друга победа, преди да се върне в онова змийско гнездо. Хиляда успеха не изчистват един провал, но и не е умна идея да се явиш с празни ръце пред анкетна комисия.