Читать «Частен сектор» онлайн - страница 6

Колкото до мен, аз израснах като типично армейско хлапе. Подобен живот те оставя без корени, с объркани навици и изразни средства и което е най-странно — с много по-малко уважение към армейската институция, отколкото проявяват новопостъпилите. Ние гледаме на войската като на семеен бизнес, имаме склонност да бъдем малко по-чувствителни спрямо нейните недостатъци и тромави нрави, а когато се наложи да поверим съдбата си на професионалните ветрове, проявяваме повишена бдителност.

— Моля ви, изберете някой друг — отговорих аз.

— Шон, всички сме длъжни да вършим каквото трябва. Както се казва в песента, шестстотин мъже препуснаха към долината на смъртта. Нали така?

Да, бе. Само дето пропусна да спомене, че нито един не се върнал обратно.

Той се облегна назад в креслото. Може би обмисляше нова линия на атака. След малко подхвърли:

— Мисля, че с капитан Лайза Мороу бяхте познати. Дори приятели, ако не се лъжа, нали?

Наистина ли очакваше да отговоря на този въпрос? Нека ви кажа, че само две години по-рано Клапър лично ми бе възложил да поема заедно с Мороу едно много деликатно предварително разследване по член 32 в Косово, след което я прехвърлиха в моята призрачна част. Впоследствие неведнъж се сблъсквахме на съдебен терен и много бих искал да кажа, че резултатът е равен, че винаги съм отвръщал на удара с удар. Но не е така. Откровено признавам, олекна ми на душата, когато пак я преместиха. Не че държа сметка за всичко, но армията държи. Тя беше руса, извънредно привлекателна и както можете да предположите, умна, изобретателна и надарена със свиреп състезателен дух. Освен това беше остроумна, добре възпитана и чаровна; дайте обаче да не наблягаме особено на тия безплатни приложения.

Двамата се сближихме по професионална линия и аз обмислях дали да не поема курс към емоционална, а след това и физическа близост — нищо чудно да съм го планирал и в обратен ред, — но така и не се получи. А можеше. Всъщност сегашният разговор не беше чиста загуба на време — Клапър току-що ми бе напомнил, че трябва да й позвъня.

Когато стана ясно, че нямам намерение да отговоря, той каза:

— Искам да поговориш с нея, Шон. Трябва да преразгледаш отношението си и мисля, че един такъв разговор ще бъде от полза. През изминалата година Лайза беше в „Кълпър, Хъч енд Уестин“. Остана извънредно доволна. Влюби се в тях и те се влюбиха в нея.

Без съмнение и двамата бяхме наясно, че можем да продължаваме тази игра поне още час, затова в интерес и на двама ни спрях да усуквам и попитах направо:

— Имам ли право на глас?

— Не.

— Съвсем ли?

Очевидно съвсем. Той отговори:

— Знаеш какви са възможностите.

Добре де, да видим възможностите.

Първо — да го посъветвам да си завре цялото предложение в задника, а след това да добави оставката ми. При този вариант възникваха ред сериозни проблеми, между които и твърде тревожният въпрос от кого ще си получавам заплатата всеки месец.