Читать «Частен сектор» онлайн - страница 8

Да, тя трябваше да бъде първата.

Вече безброй пъти го беше прехвърлял в главата си. Обмисляше всички „за“ и „против“, разсъждаваше толкова напрегнато, че едва не си докара жестоко главоболие.

Трябваше да е тя.

Премахнеше ли я, всичко щеше да рухне.

Но как?

Рискът с нея щеше да бъде далеч по-голям, отколкото при всички други от групата. Необходимостта му налагаше да е методичен и той дори бе разработил компютърна програма, с чиято помощ да измерва и преценява тия неща. Включваше един или друг фактор, добавяше даден риск и алгоритмите извършваха своята заплетена магия, за да изплюят накрая определено число. Десетка означаваше най-адска трудност. Тя беше осмица, а всичко над седем го плашеше — програмата не беше идеална, а несъмнено съществуваха фактори, които е пропуснал, качества, които не е успял да проучи, тъй че показателят да се окаже занижен. Той никога не бе посягал към деветка или, пази боже, десетка. През изминалите години на няколко пъти му се бе случвало да обмисля подобни обекти, но винаги им обръщаше гръб. Шансовете за грешка просто бяха прекалено високи, а наказанието за провала — немислимо. В списъка имаше и седмица, клоняща към осмица, но всички останали бяха от шестица надолу. Обичайният му метод бе да запазва най-трудното за накрая, тъй като една грешка в началото можеше да съсипе целия план.

Но сега нямаше избор.

Трябваше да е тя.

И тъй, обратно към въпроса: как?

Най-горната папка на автомобилната седалка до него беше претъпкана с подробности за живота и навиците й, събрани почти без затруднения от общодостъпни източници и благодарение на няколко дни предпазливо следене. До три-четири извънредно важни сведения се беше добрал по друг начин.

По навиците й човек можеше да си сверява часовника. Всяка сутрин точно в пет и половина прозорецът на спалнята светваше. Петнайсет минути по-късно тя изскачаше от предната врата по ластичен клин, който определено отиваше на фигурата й — дълги, стройни крака и изкусителен задник. Сутрешният костюм се допълваше от черна спортна фланелка, приятно подчертаваща късата й руса коса, и удобни, но скъпи маратонки. Беше в отлична форма и много, много бърза. На два пъти той й засече време — осем километра за трийсет и две минути по тежък хълмист терен, без нито веднъж да промени маршрута или темпото.

В гимназията и колежа се беше представяла отлично в бягането на дълги разстояния. Вестникът на колежа я описваше като спортистка със стабилни показатели — неизменно първа срещу по-слабите противници, но склонна понякога да разочарова треньорите си при състезания с водещите отбори. Упрекът му се стори незаслужен. Тя се бе състезавала в източните щати, където доминираха чернокожите, и имаше много добри резултати за бяло момиче. Освен това бе взела диплома с отличие от Вирджинския университет и бе завършила право в Харвард, петнайста по успех. Струваше му се жалко, че няма как да се срещнат при други, не тъй сложни обстоятелства. Той харесваше интелигентните, преуспели и атлетични жени и твърдо вярваше, че двамата биха си допаднали.