Читать «Частен сектор» онлайн - страница 5

— На кого му пука?

Между нас казано — на мен. Не съм лишен от амбиции. Просто държа да постигна успеха по свой начин.

Отговорът обаче не беше нито по устав, нито желан. Клапър стана, обърна ми гръб и се загледа през прозореца към Националното гробище „Арлингтън“ отвъд магистралата. Явно криеше някакъв коз и аз подозирах, че след малко ще ми го размаха под носа. А ако ми позволите едно отклонение, струва си човек да се замисли над логиката да бъдат разположени в съседство Пентагонът и гробището — живи и мъртви, минало и настояще, късметлии и неудачници — всичко в общия кюп. Гледката на тия безкрайни редици от бели надгробни плочи не подхранва стремежите и амбициите, тласкащи към упорит труд, усърдие и оставане до късна нощ на работното място. Откровено казано, те по-скоро напомнят на властващите в тази сграда каква е цената на глупавите им грешки и може би точно това е имал за цел проектантът.

Чудех се дали Клапър не гледа отвъд пътя, унесен в размисли за собствената си тленност. Ама че глупост — ако изобщо обмисляше нечия смърт, най-вероятно ставаше дума за моята.

— Чувал ли си за ПРП? — попита през рамо той.

— Естествено. Един приятел се разболя от такова нещо. Страхотия. Окапа му оная работа.

Шегата не го развесели.

— Това е съкращение от Програма за работа с промишлеността, Шон. Избираме офицер и го включваме за една година в някоя цивилна компания. Офицерът научава всички нови и модерни тенденции в частния сектор, после се връща с тези знания при военните. Много високо ценена програма за най-обещаващите служители — добра е и за отделния индивид, и за армията.

— Вижда ми се страхотна програма. Дори бих посочил десетина момчета, които с радост ще се запишат. — Помълчах и добавих: — Само че моето име няма да бъде в списъка.

— Всъщност твоето име е единствено в списъка. — Клапър се извърна към мен и заповяда: — Утре рано сутринта да се явиш на служба в „Кълпър, Хъч енд Уестин“. Намира се тук, във Вашингтон, и е адски добра фирма.

Не отговорих.

— Не ме гледай така — нареди той. — Ще ти се отрази добре. Работил си по редица тежки дела и не е зле да прекъснеш за малко. Между нас казано, завиждам ти.

Тук си струва да отбележа, че е спорно кой точно се нуждаеше от прекъсването. Бях работил по няколко извънредно деликатни случая, последният от които бе свързан с един генерал, обвинен в държавна измяна, и при разследването настъпих здравата по мазолите няколко големи баровци.

Едва ли бе в моя полза и фактът, че в окончателния доклад по същия шпионски случай нарекох военния прокурор зловредно копеле, което ме насади на пачи яйца. Разбира се, той отдавна си знаеше какво представлява. Но все пак идеята май не беше добра.

Що се отнася до Клапър, както вече казах, той беше шеф на всички военни адвокати, съдии и юридически помощници. Навремето е бил прокурор, и то превъзходен. Звездите на пагона бяха доказателство за владеенето на юридическото изкуство, както и за политическия му нюх, тъй като с едната гола способност в нашата армия се стига само донякъде. Родом бе от южните щати, а там още от пелени учели момчетата от неговото поколение на военна доблест и самоотверженост. На ръст бе висок, красив като за армейски плакат и се държеше много възпитано, стига да не го ядосваш, което аз за съжаление правех редовно.