Читать «Частен сектор» онлайн - страница 3

Какво още? На трийсет и осем години съм, неженен и както е тръгнало, промяна май не се очертава. Смятам се за сравнително добър юрист, познавач на военно-наказателния кодекс, изобретателен и тъй нататък. Шефът ми би могъл да оспори което и да било от горните твърдения или всички накуп, но какво му разбира главата? В моята работа е важен клиентът, а аз рядко получавам оплаквания.

И тъй, връщам се към срещата с привидно любезния домакин на кабинета.

— Е, Шон — заинтересува се той, — какво наказание получи Албиони, след като се призна за виновен?

— Сам знаете… беше заслужено и справедливо.

— Добре. А сега опиши ми, ако обичаш, представата си за заслужено и справедливо.

— Слушам. Две години във военния затвор „Левънуърт“, уволнение без други дисциплинарни мерки и запазване на всички права.

— Ясно — промърмори той, но не изглеждаше твърде щастлив.

Ставаше дума за сержант първи клас Луиджи Албиони от разузнавателна част, събираща сведения за обекти в чужбина, който бил изпратен в Европа с кредитна карта „Америкън Експрес“, за да следи диктатора на една страна, чието име предпочитам да не споменавам. Ако сте любопитни обаче, представете си нажежена затънтена пустош между Египет и Тунис. Преди време я бомбардирахме, защото беше пратила терористи да взривят германска дискотека, пълна с американски военни, та и до днес още се гледаме накриво. Но изглежда, че диктаторът обичал от време на време да се измъква предрешен от мухлясалите вековни традиции на страната си и да се впуска в упадъчни западни развлечения, а работата на Луиджи била да дебне наоколо и да събира снимки как онзи ездач на камили хвърля зарове в Монако или се подвизава из бардаците на Амстердам.

Бъдете сигурни, че много бих искал да знам за какво са им на националните ни водачи подобни гнусни картинки. Но в нашата работа не се пита. И без това няма да ти отговорят. Или пък ще ти пробутат само лъжи.

Както и да е, една седмица след като потеглил от летище „Кенеди“, заедно със стотина бона, изтеглени от кредитната карта, Луиджи изчезнал вдън земя, каквото и да означава това банално сравнение. Минали шест месеца, преди да извърши необяснима глупост. Пратил имейл на бившата си жена. Тя пък решила да провери дали за задника му не е обявена награда и се свързала с армейския Отдел за криминални разследвания, който от своя страна позвъни на нас; ние светкавично се погрижихме въпросният задник да бъде прибран от един известен швейцарски курорт и тук вече дойде моят ред да изляза на сцената.

Всъщност за мръсник и изменник на родината Луиджи се оказа доста свястно момче. Сближихме се донякъде и той сподели, че за да поддържа прикритието, решил да си опита късмета на блекджек, здравата се увлякъл, загубил деветдесет бона, после изведнъж му потръгнало и спечелил деветстотин хилядарки. Твърдо вярваше, че е било Божи знак — след седемнайсет години вярна и храбра служба идвало време да се оттегли по своя воля.