Читать «Частен сектор» онлайн - страница 229

Филис отново доказа, че е съобразителна.

— Но между вас двамата въпросът вече е личен, нали?

— Знам, че за мен е личен. За него също, струва ми се.

— Много неприятно.

— На мен ли го казваш?

— Здравата си загазил наистина. — След малко тя попита: Какво би искал да направим?

— Не сваляйте охраната от Джанет и близките ни. Тоя тип е отмъстителен.

Мийни, който досега тихичко си ближеше раните, избра момента, за да заяви:

— Както знаете, позицията на Бюрото е, че убиецът трябва да бъде изправен пред правосъдието. Той отне по най-жесток начин живота на осем души и случаят е на първите страници на всички вестници в страната. Трябва да го заловим, Филис. Застрашена е репутацията ни пред обществото.

И всички се втренчиха в мен.

Е, не трябваше да съм гений, за да разбера какво си мислят.

50

Зад прозорците на учебната зала се лееше студен зимен дъжд, а моите курсисти дремеха, драскаха човечета, флиртуваха, разправяха си вицове и какво ли не още, само и само да не ме слушат.

От срещата в хотела бяха минали три дълги и доста напрегнати дни.

Веднага след разговора напуснахме хотел „Мадисън“ и се отправихме към стая 2Е535 в Пентагона, където е кабинетът на генерал Клапър. Филис обясни на шефа ми, че трябва тутакси да бъда изтеглен от фирмата и натоварен с друга задача — задача, която да ме остави разголен и уязвим, но не прекалено. Не бях сигурен какво означава това, но Клапър обеща да го уреди, после много сърдечно помоли Филис да изчака в приемната, докато ние двамата си разменим някои мисли.

Размяната на мисли се оказа еднопосочна и започна малко сухо, с дълга лекция за уместните правни процедури и необходимостта от безупречно професионално поведение, когато работиш в частния сектор, да не говорим за други държавни организации и тъй нататък. Клапър изказа някои много верни и точни мисли и грижливо изтъкна всички области, в които се нуждая от незабавно усъвършенстване, а аз през цялото това време стоях изпънат срещу бюрото му.

Когато отметна тази задача, той каза:

— Майор Дръмънд, вече можеш да седнеш.

Прехвърлихме се на същите кожени кресла в ъгъла, където беше почнало всичко само преди няколко седмици. Седнах срещу него. Той кръстоса крака, усмихна се и каза:

— Струва ми се, че имаме да уредим още един въпрос.

Отговорих невъзмутимо:

— Струва ми се, че не пропуснахте нищо.

— Парите.

— Пари ли?

— Седемдесет милиона долара.

— А… онези пари.

— Хайде, напомни ми как попаднаха у теб.

— В резултат на извънсъдебно споразумение.

— Нещо си се объркал, майоре. Парите са резултат от криминално разследване.

— Не, господин генерал — възразих аз. — Бях нападнат и получих обезщетение по общоприетия законен ред.

— Може би имаме проблем с терминологията — отговори той. — Ти получи парите чрез изнудване на една голяма компания. Изнудването бе разрешено в интерес на провежданото криминално разследване. На простонароден език това се нарича „ужилване“ и парите принадлежат не на посредника, а на правителството, което го е упълномощило. — Той ме погледна строго и добави: — Вече поисках мнение по въпроса от най-добрите военни юристи. Увериха ме, че шансовете са хиляда към едно в полза на правителството.