Читать «Частен сектор» онлайн - страница 227

Нямах представа за какво говори Филис, но Макгрудър явно беше типичен служител на ЦРУ — тайна до гроб, врагът не дреме и всички останали глупости. Решението й не му допадаше и той крайно неохотно призна:

— Ние следяхме Морис. Телефоните, електронната поща, всичко. — Помълча, после каза: — Той знаеше.

— Знаеше ли? — повторих аз.

Филис каза:

— Съжалявам, но онзи ден трябваше малко да поизлъжем теб и мис Мороу. — Тя опипа с костеливи пръсти красивата брошка паяк върху яката си, после добави: — Преди около месец Морис беше уведомен по електронната поща от своя човек в „Гранд Вистас“ за сериозен теч, който трябва да се отстрани. Точно така пишеше. — Тя отбеляза: — Не ти ли се вижда странно, че в подобни случаи всички престъпници прибягват към жаргона на водопроводчиците?

— Беше твърде мъгляво, за да разберем какво означава намеси се Макгрудър. — Едва след втората смърт…

Филис го прекъсна:

— Вече споменах, че синдикатът е много сдържан и предпазлив в кореспонденцията си. Можем да предположим, че въпросът е бил обсъден подробно с Морис. По-късно, разбира се. Най-вероятно в дома му във Флорида.

— Понякога нашите приятели от ФБР забелязват там хора от синдиката — обясни Макгрудър. Последва дълго мълчание. — Всъщност Морис здравата беше нагазил лука.

Предположих, че няма предвид разходки из чужди зеленчукови градини.

— Искаш да кажеш, че е трябвало да избира? Или той, или жените.

— Точно така. Синдикатът не можеше да го остави жив, ако всичко излезе наяве. Щеше да се вдигне страхотен шум, после съд, а и един Господ знае какво би изпял.

Не въздъхнах от облекчение. Всъщност бях подозирал всичко това. Но след като бе потвърдено, можех спокойно да си нося ореола. Така де. Обърнах се към Филис и казах съвсем искрено:

— Благодаря.

— Няма защо — отвърна тя.

Щом няма — няма, но все пак казах:

— Задължен съм ти, затова слушай. Бас държа, че се чудиш защо Сали Уестин не е разобличила Мериуедър.

Добре де, малко се перчех. Но понякога не е зле да покажеш на другите, че все още водиш в играта, а сега моментът беше точно такъв. Освен това имах още една точка за отбелязване.

Филис сви рамене.

— Нямам представа за какво говориш. Коя е Сали Уестин?

Но май разбра по лицето ми, че номерът не минава. Освен това бях разпалил любопитството й. Изкашля се и попита:

— Добре. Как разбра за Сали?

— Първо, изобщо не я бива като адвокат. Шестица за усърдие, двойка за резултат, нали? Второ, пристигнала е във фирмата преди около три години, когато сте почнали разследването, прав ли съм? А ако се чудиш защо не е успяла да разобличи Мериуедър, върни се на първа точка. — Оставих ги да обмислят последното и попитах: — Коя е тя?

Филис кимна на Джак, който каза:

— Не е Сали Уестин, ако това питаш. Истинската Сали Уестин стана монахиня и живее в манастир на север от Денвър. Търси я, ако си нямаш работа. Жената, която познаваш под името Сали, е специален агент от Бюрото, а повече не ти трябва да знаеш. — Джак заби поглед в килима, после отбеляза: — Господи, мислех си, че има желязно прикритие. Толкова време хвърлихме да проучим фирмата. А като открихме онази история със семейство Уестин… златна легенда, такава се пада веднъж в живота. Дори я изкарахме, че е завършила университета „Дюк“, защото никой от фирмата не е учил там.