Читать «Частен сектор» онлайн - страница 230

Но това беше преди три дни, а аз не съм злопаметен. Добре ме нагласи, но си го върнах тъпкано. Развалих му дългогодишното сърдечно приятелство със Сай, който неизвестно защо остана много недоволен, че неговият добър приятел е пратил пакостника Шон в прекрасната му фирма. Фирмата пък не беше доволна, че Сай е предложил онази програма за работа с армията и така нататък до безкрай. На следващия ден след като напуснах фирмата, управителният съвет предложи на Сай да се преквалифицира от съдружник в „съветник“, което обикновено е любезен начин да се каже „пенсиониран си“, само че в конкретния случай означаваше „уволнен си“. Бари го сполетя същото, но без учтивата форма. Направо го уволниха.

Но не си въобразявайте, че Клапър няма чувство за хумор. След молбата на Филис той ме назначи временно за инструктор във Форт Майър, да преподавам на офицери юристи — представете си само! — корпоративно счетоводство. А хората са постъпили там тъкмо защото не искат да имат нищо общо с корпоративното право. Нали така? А в класната стая винаги става весело, когато учителят споделя чувствата на учениците си.

Също като курсистите, аз вече цял час се озъртах към стенния часовник. Още три минути до щастливия край. Прекратих увлекателната и вдъхновяваща лекция за валутното хеджиране и реших да приключим в оптимистичен тон. Например с един хубав виц. Изревах им да млъкнат. И те млъкнаха.

— Добре, слушайте — казах аз. — Трима души подават молби за постъпване в ЦРУ. Проверяващият ги води един по един в някаква стая. Казва на първия: „Ето ти пистолет. Жена ти е зад онази врата. Иди да я застреляш.“ Човекът взима пистолета, поти се, влиза, след десет минути излиза и признава, че не е успял да го направи. Проверяващият му казва, че не отговаря на изискванията за преданост, и го отпраща. С втория същата работа — изскача навън само след три минути и му бият дузпата. Третият взима пистолета и влиза. Чуват се три изстрела. Минават още пет минути и човекът накрая излиза. Хвърля пистолета по проверяващия и казва: „Тъпо копеле, някой идиот е заредил с халосни патрони. Наложи се да я удуша.“

Обсипа ме порой от смях и хартиени топчета.

— Свободни сте — казах аз и всички хукнаха към вратата.

А аз започнах да си събирам материалите в куфарчето. За щастие водех лекциите в централата на военното градче, тъй че нямах много път под дъжда — само да прекося паркинга, после тревната площ и се озовавах в офицерското ергенско общежитие, където разполагах с една тясна стаичка.

Смяташе се, че престоят ми в общежитието е временен, докато убиецът бъде заловен и приключа с ремонта на апартамента. Но временното обикновено е най-дълго. Представяте ли си, собствениците на сградата подадоха до съда официална молба да бъда изхвърлен. Лично аз смятах доводите им за малко неубедителни, но техните адвокати изглеждаха твърдо уверени, че една експлозия и престрелка са напълно достатъчни за принудително изселване.