Читать «Частен сектор» онлайн - страница 226

— По ирония на съдбата убиецът несъмнено е уведомил Мериуедър, че соча с пръст към него и Морис; Мериуедър е уведомил синдиката и по този начин е станал излишен. Сам си е подписал смъртната присъда.

Филис кимна и дори се усмихна. Сигурно й допадаше тази проява на божествено правосъдие.

Но Мийни твърдо не искаше да се признае за победен и отново се завъртя към мен.

— Но с Морис е друга песен, Дръмънд. Нали? Срещу него разполагаше само с подозрението за участие в нечиста сделка. И го осъди на смърт.

— Той е организирал връзката с „Гранд Вистас“ — отвърнах аз.

— Сигурен ли си?

— Да. Той е казал на Сай Бъргър да прати в Италия Бари Босуърт за подписването на договора.

— Това не оправдава една смъртна присъда, нали?

През цялото време усещах как Филис се взира в лицето ми.

— Прав е, Дръмънд — обади се тя. Огледа ме още по-внимателно и попита: — Не разполагаш с доказателства срещу Морис, нали?

— Той е организирал партньорството.

— Естествено. Но за убийствата…

— Виж какво, той беше в дъното на цялата работа и…

— И ти си заложил на карта — подсказа тя. — Допуснал си, че знае за убийствата, затова дръпна спусъка. Права ли съм?

Нямах намерение да отговоря. Но беше права. В онази част от секундата, когато трябваше да реша кои имена да дам на убиеца, хвърлих заровете и добавих Джейсън Морис. Не бях сигурен дали е замесен в убийствата. Дори не бях сигурен дали е знаел. Инстинктът ми подсказа, че е замесен, и аз му се доверих.

Всички ме зяпаха и се мъчеха да прозрат какво мисля.

През последните двайсет и четири часа бях разсъждавал доста над този въпрос. Напрягах ума си до болка. Знаех, че мога във всеки миг да спра колелата, които съм задвижил. Можех да съобщя за плана си на ЦРУ или на Мийни, а те щяха да си напънат задниците и да измислят как да издигнат предпазна стена около Морис и Мериуедър. Но тогава човекът, който беше поръчал убийството на Лайза, щеше да остане жив.

Разправят, че някога Чингис Хан казал: „Избий ги всичките и ще знаеш, че си премахнал виновните.“ Американският закон не действа така. Не е редно. Това се отнася и до отделните личности. Най-основният принцип на американското право е презумпцията за невинност. Защитата на невинните е свещен дълг и точно по нея се различаваме от диваците.

Бях си повтарял, че Морис е главният архитект на престъпленията, довели до смъртта на невинни жертви. В най-добрия случай носеше косвена вина и това стигаше. Но не съвсем. Затова приех горчивия факт до края на живота си да се питам дали не съм осъдил един невинен, макар и покварен човек на смърт за престъпление, което нито знам със сигурност, нито мога да докажа, че е извършил.

— Господи, ти не си по-добър от тях — обади се Мийни.

Преувеличаваше, но донякъде имаше право.

След дълго и тягостно мълчание Филис се озърна към Макгрудър и каза:

— Е?

— Той заслужава да живее с това решение — отвърна Макгрудър.

Тя се поколеба.

— Смяташ ли?

— Според мен не е добра идея — заяви той. — Нищо не му дължим.

— Никому няма да навреди, Джак. „Морис Нетуъркс“ вече е история.